Други признаци за напредък в йога. Когато можете свободно да дишате дълбоко на височини, тогава е достъпен пътят към висшите слоеве на астрала, ако съзнанието позволява. (4–182)
Часът на щастието. Така наричаме тази стелен на развитие на съзнанието, когато, без да напускат живота, нашите хора получават възможност да се присъединят към нас и нашего Място. Но никой от тези избрани не се е възползвал от тази възможност незабавно, защото ако развитото съзнание представлява врата към нас, то същото това съзнание указва да не се напускат нашите дела във време на нужда. Но наша грижа е нашите избранници да не се отдалечават даже телесно твърде много от нашите планини. Не трябва да се разбира, че липсата на достатъчно преданост удържа нашите събратя временно от нашето Място. Обратно, именно предаността ги задължава да отлагат удобството и радостта си. Трябва да се помни, че неописуемо малко са развитите съзнания, затова пазете всеки проблясък на съзнание, даже при много недостатъци. Съизмеримостта на недостатъците с достойнството принадлежи на въздигащото се съзнание. Но запомнете, че нашите дела не винаги са в нужда. Сеячът привършва посева на купчината семена и се отзовава на повика на Стопанина: „Идвам, Владико! Калагия!“ (4–338)
Дори и да се употреби цялата воля, не би могъл да се предизвика пространственият огън. Тези прояви на стихията не се подчиняват на заповед, но произтичат от разширяването на съзнанието. Ние наричаме съзнанието „нашата градина“, където израстват плодовете на труда. Работата по разширяване на съзнанието се извършва в два плана (земен и надземен), но хората трудно възприемат наслояването на тези два плана. Изисква се будност на съзнанието, но малцина я притежават. Всеки огнен феномен малко зависи от физическите условия, но изисква определено състояние на съзнанието. (4–464)
(Събуждането на) Кундалини е стар метод, но сега могат да бъдат съчетани и други центрове, защото Кундалини е само един от седемдесет и седемте центъра. Кундалини е бил първият, но ако съзнанието е развито, то „чашата“ може повече да съответства на еволюцията. Известно е как еволюират болестите и органите. Така и всеки център съответства на еволюцията. Разбира се, (развитието на) съзнанието и организацията на психическата енергия ще предизвика ново съчетаване на центровете.
Правилно е да се определи Кундалини като отвлечено понятие. Когато условията на Земята са били груби, това понятие е било необходимо, за да се насочи духът към висшите сфери. Преди това е било давано предимство на Окото на Брама, после то било заместено от Кундалини. Но достигането на Самадхи не е предпазило хората от ужаса на робството и от предателството. Времето сега изисква синтез на действията и на земното съществуване чрез чувствознанието. Съкровището на чувствознанието е заключено в Чашата, затова към двата първоначални центъра трябва да се добави и разгръщането на третия център. Нека дъгата на Кундалини увлича (съзнанието) нагоре, но на Земята е необходимо земна постройка. Отдавна замлъкналата Чаша отново ще оживее. Човечеството ще тръгне по нов път. Който може да осъзнае прибавянето на Чашата към Кундалини, той ще разборе как Отецът предава на Сина земното царство. Кундалини е Отецът, зачинател на въздигането. Чашата е Синът, пробуден от Бащата. Който познава началото на Отца, той при смяната на расата ще познае и Сина. Така нищо не е изоставено, но е подсилено. Нека Окото на Брама бъде естествено допълнение към това състояние. (4–549)
Изтънченото състояние на сърцето предизвиква особена активност на всички чувства. Обоняние, слух, зрение, вкус действат непрекъснато. Няма тишина, тъй като при замлъкване на земните звуци започват да долитат отзвуци от Тънкия свят. Няма момент без миризма, тъй като и най-чистият въздух е изпълнен с аромати. Няма зрителна пустота, тъй като светлините на Тънкия свят продължават да въздействат на окото, дори и закрито. Нима и най-чистото небе не е пълно с образувания? Така също не може да бездейства и вкусът, защото самият човек е най-голямата химическа лаборатория. Относно осезанието и сами знаете доколко Тънкият свят може да се докосва до нас. Така без да напускаме този свят сърцето ни прави съпричастни към множество тънки прояви. Ако някой започне да настоява за абсолютна тишина, не смятайте неговото сърце за изтънчено. (7–330)