Усъвършенстването на съзнането обикновено изисква дълги срокове, но има случаи, когато и при земните условия, в рамките на един живот, се отбелязва значителен ръст на съзнанието. Разбира се, за такъв растеж се изисква от една страна нагнетяване отгоре и от друга — близост до магнита на друго огнено съзнание. Радостно е да се наблюдава растежът на съзнанието, когато оживяват отново древните придобивки на духа. Радостно е, когато се обновява същността на живота под близостта на запаленото сърце. Но трябва да се различава разширението и просветлението на съзнанието от нисшия психизъм. Съвсем не е радостно да се наблюдава как се увеличава числото на общуванията с нисшите слоеве на Тънкия свят. Не трябва да се забравя, че нисшите същности, наред с пълното обсебване, могат и само да упоят съзнанието. От нисшето ще произлезе само нисше. Но познанието за Висшите огнъове ще помогне да се преодолеят нисшите. (8–662)
Връзката с Висшия свят щедро обогатява съзнанието. Високите послания достигат по различен начин до своята цел. Те могат да бъдат уловенй по време на сън, могат да се възприемат и в будно състояние като мълниеносна мисъл. Понякога такива мисли веднага се забравят или, по-точно, потъват в съзнанието. Може би мисълта е била предназначена за съкровеното съзнание и ще се появи в своето време, но до тогава тя трябва да живее и да обогатява съзнанието. Растежът на съзнанието наподобява растежа на тревата — пъпката на цвета се появява неусетно. Възможно е само на периоди да се наблюдава промяната на съзнанието. Съзнанието нараства синтетично (всестранно), то не може да се придвижва ограничено само в една посока. (11–88)
Разширяването на съзнанието не трябва да се разглежда като лично обогатяване. Във всяко такова пречистване ще се съдържа и общо благо. В някои мистерии разширението на съзнанието се е приравнявало с пролетното пробуждане. Самият преобразен не знае кога е започнало неговото обновяване, но преображението на човека е очевидно. Нерядко той ще назове някое незначител-но събитие и ще изпусне извънредното обстоятелство, отразило се върху него. Не случайно са разграничени тригодишни и седемгодишни срокове, защото само в такива предели може да се забелжат измененията на съзнанието. Но ние, изпълняващите поръ чение, можем да забележим и в по-малки срокове нарастването на съзнанието. Градинарят най-добре познава своята градина и затова ние следим за всяко натрупване на съзнание в тези, които са ни близки. Има много причини за такова наблюдение. Хората въобще не обичат да се говори за тяхното съзнание. Особено всяко подобряване за тях е тежко. Мнозина ли са тези, които продължават да се образоват след училищна възраст? Трябва да се преобрази така живота, че придобиването на нови познания да стане насъщна потребност. Ние се радваме на всяко пробудено съзнание и отбелязваме със знака на успеха всяко желание, макар и само да се помисли за приобщаване към нас. (12–33)
Трябва да се пази всяка искрица на съзнание от бушуващите около него яростни вихри. Ще дойдат такива изкусители, каквито не може да си представи човешкото въображение. Те не търпят яснотата на съзнанието. За тях всяко разширено съзнание ще бъде спънка по техния мрачен път. Но трябва ли да се съжалява, че разширеното съзнание представлява мишена за тъмните същности? Напротив, можем само да се радваме, че същностите на мрака ще се спъват от ясното съзнание. (13–447)
Степените на духовно познание са: разтревожен (обезпокоен), озъртащ се (търсещ), чукащ на вратата, възприемащ, спомнящ си, претворяващ, меченосец, мощен, лампа на пустинята, пустинен лъв, сътрудник на Началата, създател. Всяка степен се дели на три подстепени. Порядъкът трябва да бъде преминаван постепенно. Устременият може бързо да ги овладее, но отстъпникът ще низвергне себе си. (4–107)
Ако хората по-често се замисляха за това, че знанието е спасение, то страданията нямаше да придобият такъв размер. Цялата човешка мъка произтича от невежеството. Затова всяко разширяване на съзнанието е сътрудничество с еволюцията, а всяко явление, преграждащо пътя към разширяване на съзнанието, против еволюцията. Знанието ще донесе края на човешките страдания. (5–828)
Нелепата дума „интуиция“ не изразява нищо друго, освен ограниченост. Така наречената заложба за разпознаване не е дарба, а следствие на продължителен труд и на придобит опит. Не чрез интуиция, а чрез множество натрупвания може да се придобие разпознаването. Бъдете уверени, че неразпознаващият е имал примитивно съществуване и не се е опитвал да излезе от него (7– 579)