Братството има във всички векове особени Ашрами. Много от тях са били преместени, но Средоточието е останало постоянно в скалистите кули. (12–594)
Много Ашрами са били принудени да се преместят в Хималаите, тъй като атмосферата на другите места е станала невъзможна. Последният Египетски Ашрам е трябвало да се премести в Хималаите, поради очевидните за всекиго събития в самия Египет и принадлежащите му владения… Ние сега не напускаме Обителта и само в ефирно (тънко) тяло пребиваваме на по-далечни разстояния. (13–19)
Няма да говорим за точного време на възникване на нашего място. Катаклизмите са създапи подходящи условия и при нашите знания можем да запазим Центъра от неканени гости. Появата на яростни врагове ни е позволило да затворим входовете още по-плътно и да обучим съседите си упорито да мълчат. (3–72)
Ние не сме военолюбиви завоеватели, но все пак имаме представа за нашите врагове и не се заблуждаваме относно тяхната многочисленост. Лъченията, газовете и въздушната охрана са много ефективни външни средства, но най-ефективни са въздействията на психическата енергия. Така че, ние изобщо нямаме намерение да играем ролята на беззащитни овчици. Реалното знание е готово за отпор. Не е в наш стил да плашим, но сме длъжни да предупредим: „Пази се, невежа!“ (3–186)
Крепостта Чунг прилича на естествена скала. Не е трудно да се прекъсне достъпа до Твърдината. Малко срутване може да прикрие постройката отдолу. Един не голям бент може да превърне потока в езеро и да промени за кратко време цялата местност, когато настане времето за това. Някои хора могат и да се усмихват лекомислено предполагайки, че някоя от изпратените експедиции все някога ще успее да премине през дефилето. Но да не забравяме, че още преди преобразуването на месността силата на мисълта ще отклони всеки керван. Химическите въздействия също няма да допуснат любопитните.
И най-усъвършенстваните самолети не могат да определят нашето място. Отшелниците, живеещи по околните пещери, съставляват незаспиваща стража. Пътници могат да разказват как понякога срещнатият садху (пътуващ монах) настоятелно ги е убеждавал да тръгнат по определено направление, предупреждавайки ги за опасностите по другите пътища. Садху знаят за охранявната местност и могат да пазят тайна. Самите те могат да наподобяват и разбойници, но пред свещената тайна са надеждни стражи. (13–1)
Твърдината Чунг представлява средоточие на трите свята. Такова единение е възможно благодарение на това, че някои Учители се намират в земното си тяло, но могат да отделят и ефирната си същност, а други пребивават в тънкото си тяло, но могат лесно да се приближат и до Плътния свят.
Хората се надяват да намерят Твърдината, но не разбират, че такова нахлуване може да бъде пагубно за тях. Нека по-добре те да се радват на факта, че някъде съществува един вид стълба между световете. Само по себе си едно такова осъзнаване вече е мост към Надземното съществувание. (13–448)
Ние можем да бъдем видяни и в плътно, и в ефирно (тънко) тяло, но поради съпътстващото такова възприятие напрежение ние позволяваме да се види само лицето или ръката, за да не причиним сътресение. Има разлика във вибрациите на обикновенното тънко тяло и нашето такова. Нерядко хората виждат материализация (на ефирни същности) без особено сътресение, но нашите вибрации са с друго напрежение. В тях има и радост, но и такова напрежение, че не всяко сърце може да издържи. (13–5)
Всяко от нашите три състояние (на пребиваване) има съществени отличия от обикновените такива. Така плътното състояние е дотолкова изтънчено, че едва ли би могло да се нарече земно. От своя страна тънкото състояние дотолкова се е асимилирало със земната атмосфера, че съществено се отличава от елементите на Тънкия свят. И накрая третото състояние, намиращо се между тънкото и плътното, представлява небивал феномен. (13–16)
Ние познаваме определено вещество, съхраняващо равновеси-ето и дълговременността на организма. Няма да назова пълния му състав, защото за плътното състояние то може да бъде разру-шително. В земните условия даже валерианът може да бъде твърде силен за някои съзнания. (13–32)
Ние рядко посещаваме градовете и то само при особени обстоятелства. В самия град оставаме твърде кратко, макар че все още могат да се намерят в природата места, където токовете на разложението не са толкова силни. Не един наш брат е заболявал от съприкосновението си със земните дисхармонии и човешкото разединение. (13–31)