Интуицията и така наричаният усет са огнени качества. По тази причина малко хора са притежатели на тази надареност. Нерядко говорим за едно и също, но под различни названия. Трудно се възприема от съзнанието, че далечната огненост може да се срещне съвсем близо до нас. (10–437)
Понятието интуиция често се тълкува неправилно. Предполага се, че нещо вдъхновява определени хора, без да се изисква някакво участие от тяхна страна. Нещо се спуска от небето и хората стават прозорливи. Никой не се замисля какви натрупвания трябва да притежават тези хора и какво напрежение трябва да понасят. Трябва да се проявява грижливост към интуицията, защото никой не си представя колко малко са хората, които притежават това качество. При това то може да обхване само частично някои области. Ако някой може да предсказва само по отношение на своите роднини, или да предчувства само физическите явления, или да знае нещо по отношение на себе си, то това още не значи, че такъв човек може да реагира и на други събития. Затова трябва да се взема от хората това, което те могат да дадат в дадения момент. Голяма грешка е да се насилват хората с това, което те в даденото време не могат да възприемат. Морето от най-тънки вибрации е неизчерпаемо и не може да бъде обхванато от един човек. Освен това интуицията изисква да се проявява разбиране към състоянието на ближните. Само при взаимна грижовност се очиства вътрешния глас, който може да се усили до толкова, че да говори постоянно. Но при безпорядъчните земни вибрации ние не съветваме да се превъзмогват дотолкова плътните условия. Представете си в земни условия човек, който непрекъснато слуша своя вътрешен глас. Той би се оприличил на радиослушател, който е изоставил всичко друго, само за да слуша предаванията. Той ще загине от глад и безсъние. Нека вътрешният глас звучи когато до него се докосне съзвучна вибрация. По такъв начин човек няма да напусне земната пътека, но все пак ще бъде във връзка и с висшия свят и равновесието няма да бъде нарушено. Учителите от всички времена са наставлявали, че земният път трябва да премине при земни условия. Може временно да се отдръпнеш от земните задължения, но само ако това е в помощ на човечеството. (13–507)
Никакво ясновидство не може да се равнява на знанието на духа. Истината и разбирането за нуждите на времето идват само по този път. Пророческият екстаз се разминава с точността на времето и мястото, но знанието на духа предвижда събитията в тяхната цялост. Развитието на знанието на духа се основава на разкриването на центровете и не притежава външни признаци. У, жреците на древността духовного знание се е смятало за висша изява, тъй като не е могло да бъде постигнато с никакви телесни упражнения, а се е формирало от наслоенията на предишните животи. (2–3.ІV.7)
Някои могат да четат затворена непозната книга и да определят часа, представяйки си часовника. Така може да се застави пространственият огън да премахне всички прегради. Хората наричат това ясновидство, но по-добре е да се нарече огнено прозрение. Не винаги, обаче, тази възможност е една и съща. Големите сътресения, както и пълният покой, увеличават тази способност. Но има и едно средно състоянйе на духа, което като облак обвива нашето съзнание и предизвиква смущение на духа. Това същото колебание, което поражда и тъмата на съмнението. Но яснотата на приемника помръква не само от собствените смущения, но и от смущенията на обкръжаващите и особено свързаните кармично. (8–146)
Ако паметта е проява на просто движение, то за прозрението са нужни по-особените условия на Тънкия свят. Прозрението идва съвсем неочаквано, сякаш спуснато отгоре. То е напълно естествено и няма нищо общо със сомнамбулизма и спиритизма. Трябва да се отбелязват тези проблясъци на миналото и бъдещето. (7–514)
Някои хора сякаш внезапно започват да улавят радиовълните, да виждат през плътни прегради, да откриват подземни изкопаеми и други психически особености. За тази мнима внезапност обаче трябва да се договорим. Нищо не може да възникне без причина и когато става дума за мигновено озарение, този израз трябва да бъде разбиран според земната относителност. То може да бъде почувствано внезапно, но е било подготвено чрез продължителен процес на усъвършенстване на съзнанието. Такова усъвършенстване е започнало от първите години на живота, поточ-но то е било пронесено от Тънкия свят. Хората наричат психическите преимущества висши дарове, но тези способности са били заработени от самия човек сред всевъзможни сътресения. Обикновено човек не осъзнава тези семена, които са готови да разцъфнат при първия слънчев лъч. (13–355)