Състоянието на прозрение се е наричало от египтяните „Свещен сън“, от елините — „Божествено посещение“, от вавилонците — „Докосване от незрим пришълец“. Всеки народ по своему е отбелязал особения характер и необичайността на прозрението, когато земният човек се е докосвал до надземните области. Делфийските прорицателници са се нуждаели от вдишването на особени изпарения, защото пришълците са претоварвали прекалено всеначалната им енергия. Но еволюцията предвижда хората да достигат до прозрение по естествен път и с чисто съзнание. (13–576)
В древните магически книги може да се намери терминът „Царствено озарение“. Дотолкова важен принцип, че Хермес завършва своя трактат с думите: „Благословени са избралите пътя на озарението“. Символът за помазване на царете е свързан със същото това основание. Царят е помазаник символично, защото, без да напуска Земята, изразява волята на Небесата. Решително всички познавачи на Тайната сила са единодушии относно установяването на висшата хармония в мощта на озарението. Над всички условни формули, застинали в кората на предразсъдъците, съществуват знания, сякаш разтворени във въздуха. Постави гръмоотвода и събери небесната стрела. За едного тя е опасна, но за другиго е най-доброто въоръжение. Цялото бъдеще е основано на овладяването на озарението. (2–2.ІІІ.20)
Как може да се постигне степента на озарение на духа? Чрез какво може да се проникне в Първоизточника на Истината, ако не следвайки Йерархията? Духът може да се озари само от Източника на Светлината. Затова търсещите истината могат да намерят разбирането за Битието единствено следвайки възходящия път към Йерархията. Иначе животът ще остане омагъосан кръг и духът векове няма да намери освобождение. (6–420)
По своята същност озарението е насочена благодат и затова то не трябва да бъде смъртоносно, но на практика често се случва точно обратното. Откъде може да дойде това противоположно следствие? Разбира се, не от самите светоносци, но от престъпното заразяване на околната атмосфера. Това още един път показва доколко условията, създадени от хората, не съответстват на прекрасните възможности. Затова ние ще продлжаваме да изпращаме пространствени призиви, за да се обнови съзнанието и да се възвърнат загубените способности. (7–503)
Ако са налице достатъчно натрупвания, състоянието на висше съзнание може да бъде постигнато мигновено. Но в обикновения случай човешкият дух се развива бавно. (7–581)
На хората е известна възможността за мигновено озарение и се надяват, че могат да си спестят учението и продължителните наблюдения. Никой не иска да чуе, че някои опити изискват няколко поколения. Всеки иска да се озари незабавно, макар че такъв ускорен процес би бил гибелен. (13–276)
Много недоразумния са се породили около понятието „мигновено озарение“. Хората често си въобразяват, че те вече са се озарили, когато почувстват някакъв преходящ възторг. Възможно е и мигновено озарение, но то ще бъде резултат на продължителна вътрешна работа. Тя може да бъде и несъзнателна, като наследство от миналото, но въпреки това е необходима за озарението. Така озарението не се заключава в случайните проблясъци на съзнанието, а представлява цяла една стелен в неговото развитие. (13–455)
Мигновеното озарение се изразява във висше вдъхновение и прозрение, но такова психическо състояние е много рядко, тъй като за това са необходими много земни и надземни условия. Може да се мечтае за такова озарение, но да се насилва не трябва. Когато надземните условия съвпаднат със земните настроения, тогава може да разцъфти неочаквано чудесният „лотос“ на озарението. Човек не може да знае този миг, но често озарението засиява не само неочаквано, но и на неочаквано място, по земното разбиране. Така че, макар и озарението да е рядък гост, не е забранено да се очаква такова посещение. (13–456)
Озарението изисква много условия. На първо място е необходима сърдечна тишина, но такова спокойствие не е лесно постижимо. Разсъдъкът е лош съветник и често вместо да помогне, може да въведе в заблуждение. Появата на свръхсетивност не трябва да отклонява от труда и творчеството, а напротив: високото качество ще бъде отличителен белег за труда на такъв просветлен деятел. (13–865)
„Огнена помощ“. Така се нарича състоянието на просветление. (8–123)
Да се усети Огненият свят в земната обвивка, това вече е просветление. (8–397)
Мигове на просветление са дадени на всекиго, но хората не умеят да открият това прекрасно състояние. Като елмаз блясва такова мигновено просветление. То е твърде кратко, но в тази краткост се заключава докосването на Надземния свят. Такива докосвания са незабравими. Те са като небесни светлини на Земята и надвишават разсъдъка. Трябва особено да се пазят надземните искри. (12–150)