При изучаване живота на пророците може да се види, че в едни случаи се е изисквало усамотение, а в други пророкът понякога прозрява и в обкръжението на тълпата. Двете условия не са така противоречиви, както изглеждат. Може да се получи импулс енергия и от тълпата. Няма такива условия, които да не могат да се окажат проводници на най-тънките енергии. (12–233)
Самадхи представлява само частично огнено състояние. Трудно е от Земята да се разборе възможността за огнено състояние, щом като дори самадхи не му отговаря напълно. Ако самадхи е така опасно за живота, то какво напрежение на енергията се изисква за асимилация на огъня! Но преобразуването на съзнанието създава такова напрегнато възторжено състояние, че въз-действието на огненото напрежение напълно съответства на мощта на новото същество. И в обикновения живот могат да се намерят случаи, когато майки са спасявали децата си, като са устоявали на най-яростния натиск на стихията. Сякаш от някъде са почерпили сила. (8–659)
Състоянието на висшето самадхи е опасно за земното тяло. Силата на висшите енергии е непоносима за крехките обвивки, но трябва да се превъзмогне обичайното разстройство и тогава докосването на висшите крила няма да е толкова опасно. Нека си припомним всевъзможните способи за привеждане във възторжено състояние, с помощта на които са се опитвапи да се защитят от опасността на висшите сили. Но най-доброто средство ще бъде постоянното размишление за Висшия свят. По този начин психическата енергия привиква към възможността за въздействие на висшите сили и нервното вещество укрепва устойчивостта си против възможното сътресение. Дори и най-добрият приятел може да предизвика стресване, ако влезе неочаквано. (11–8)
Защо самадхи се случва толкова рядко? Една от причините е неумението на хората да си служат с това възвишено състояние. Те ще се постараят да прекъснат още в началото всяко необичайно състояние. Те няма да оставят в покой изпадналия в самадхи и със своите груби прийоми ще предизвикат опасно сътресение. Даже и в най-обикновения живот е необходимо внимателно отношение един към друг и ако някой е получил стрес, той трябва да бъде оставен в покой. Но рядко хората съблюдават такава примитивна внимателност. Затова е невъзможно да се дава безопасно самадхи, докато хората не се научат как да си служат с висшите енергии. В това отношение всяка мисъл за реалността на Висшия свят ще бъде полезна. (11–115)
Мнозина говорят за самадхи, но колцина са тези, които са изпитали различните степени на такъв екстаз? Такава радост освобождава от всякаква мъка, затова пътят към тази радост е път към истината. (11-11З)
Ние имаме пред себе си знаменателен пример на тъй нареченото самадхи без откъсване от живота. Ценността на такова постижение е в това, че съвършено са надминати обичайните правила за съсредоточване, а цялото значение е пронесено в сърцето. При това трябва да се отбележи, че сърцето прекрасно е понесло това изпълване. Но състоянието на Майката на Агни йога не е лесно достижимо в условията на великата битка със злото. (7–206)
Нищо не може да роди онази чиста самоотверженост, която се създава от възторга на изпълненото сърце. Коя от човешките енергии може да се сравни с енергията на сърцето и коя от енергиите може да действа на по-голямо разстояние? Световете нямат за нея граници и съзнанието не познава ограничения. Така може да се отвори прозорец към невидимото. Както е казано: „Ще стане невидимото видимо и ще бъдем готови да приемом огненото кръщение в живота“. Затова нека оценим по достоинство значението на опита, извършен от Майката на Агни йога тук, без да се излиза от живота. От първите пространствени искри, през всички огнъове и до Самадхи тя ще остави записи, които ще станат основа на подхода към Новия свят. (7–210)
Нирвана е способност да се вместят всички действия — наситеност на обхвата. Чрез трепета на озареността се получават истинските знания. По-точно определение на този процес не може да се даде. Спокойствието е само външен признак, не изразяващ същността на състоянието. Буда е споменал и покоя, но само това , външно условие е било усвоено от слушателите. Тъй като те, въпреки всичко, са били хора, на които понятието за покой е било по-близко. Действието като условие е по-мапко разбираемо. (2–3. V.7)