Приучвайте се да не оставате поразени и да не се учудвате на нищо. Но не разбирайте това като убийство на духа. Напротив, в пълна готовност, раждайки в себе си предвидливост, бъдете на стража с пълна активност на съзнанието. Много чудни неща ви очакват. Можете да ги възприемате според желанието и според съзнанието си, но още по-лесно ще достигнете до тях чрез лика на Учителя. Ако можете да си представите лика на Учителя с пълна отчетливост във вашего съзнание, то бихте могли да пренесете своето съзнание в неговото съзнание и да действате като че с неговата сила. Но за това е необходимо да виждате лика на Учителя отчетливо до най-малките подробности, без изображението да трепти, да се изкривява и да променя очертанията си, както най-често се случва. Трябва много да се внимава, когаго повърхноста на океана започне да се вълнува. Затова е добре преди събирания да се постои в пълно мълчание, без да се отвличате даже с музика. (6–90)
Ако ясното изображение на лика на Учителя ни поставя в най-близко сътрудничество с него, то и всяко друго ярко изображение на някакъв предмет в нашето „трето око“ го прави близък и достъпен. Ако предметът е възпроизведен с пълнотата на всичките си краски и щтрихи, то става възможно той да бъде употребен за най-близко въздействие. Става възможно като че да го владеете. Независимо от разстоянието, можете да го управлявате и да доближавате неговите възможности. Можете постепенно да развивате тези способности на обикновени предмети, като при това ще забележите, че, когаго се създаде ясно изображение, се получава особена трепетна вибрация, подобно въздействието на магнит. (6–91)
В древността са съветвали да се поставя ръката върху иглите на млад кедър, за да може да се приеме сгъстена прана през краищата на пръстите. (7–14)
При тесни групировки трябва особено да се следи за взаимните помисли, за да не се обременява или прекъсва течението на психическата енергия. (7–16)
Трябва да се говори за духовното. Духовната беседа предпазва от замърсяване и раздразнение. Там, където се водят често духовни беседи, се натрупва особена аура. Нека тези беседи да са несъвършени, но те ще послужат като пробни камъни за присъстващите. При това избягвайте да спорите за безспорното. Може да не сте изцяло единодушни, но поне да не си блъскате челата, защото може да ви порастат рога. А какво би било, ако знаещите истината обединят усилията си на Земята? Каква мощ би се получила! (7–21)
Гледайте на беседите за духовного като на практическо упражнение за сърцето. Пътят на духа, както нищо, друго развива съзнанието и очиства живота. Трябва да се очисти съзнанието като път за преуспяване. Не трябва да се губи времето в преследването на съмнителни цели, когато има толкова възможности, теглещи нагоре. (7–39)
Давайте възможност на сърцето си да беседва с Висшия свят. Тази беседа може да бъде на различни езици. Може би тя ще бъде мълчалива, без наставления и съвети, но възнасяща нагоре. Или израз на мълчалива признателност. Пламъкът на сърцето се разгаря от устремяването към единение с Върховното. Нищо не може като сърцето да намери пътя към Йерархията. Но и сърцето ще укрепи себе си с мощта на Висшето. (7–41)
Трябва всеки ден да се мисли за задачите на Новия свят. Трябва да се стремим към Новия свят като към нещо стоящо пред вратата. Не трябва да се предоставя на другиго да се грижи за Новия свят, когато той трябва да бъде осмислен от всички нас. (7–132)
В минути на напрежение можете да се съберете и да поседите в мълчание. За повечето от хората мълчанието е бездействие. В действителност напрегнатото мълчание представлява огнено заграждение и умножено по числото на съединяващите се създава истинска твърдина. При това е добре да се мисли за единствения път, водещ към спасение. (7–185)
Да се помълчи и да се насочат мислите към най-Висшето е най-полезното упражнение. Чудна топлина се разлива от това. (10–516)