Хората смятат, че непроизнасянето на звук вече е мълчание. Но за постигане на пълната му мощ мълчанието трябва да обхваща и изпълва цялото същество, при което идва общуването с Висшите светове и се образува усилена енергия. Такова мълчание е най-високо напрежение. (13–89)
Когато ви препоръчвам да се събирате в мълчание трябва да знаете, че такава съсредоточеност привлича особена енергия, която е по-мощна от думите, дори и гръмотевични. Малцина, обаче, го разбират като част от действието. При нас понякога цялата Обител потъва в мълчание, което означава, че става нещо особено. Много пъти хората са чувствали, че, преди да извършат някакво решително действие, трябва да постоят в мълчание. Опитният оратор, преди да произнесе решаващата дума, замълчава, поемайки си дълбоко дъх. Някои разбират значението на тази глътка прана, но други постъпват съвършено несъзнателно. (13–139)
В древността е бил разпространен обичаят да се дава обет за мълчание. Научно може да бъде обяснено, че по този начин хората са се стремили да постигнат съсредоточеност на мисленето. Наред с това те своеобразно са се подготвяли за надземното състояние. Не може да се отрече, че всеки стремеж към задълбочаване на мисълта е полезен, но в същото време не трябва да се забравя, че при развитото съзнание всяко насилие над природата е ненужно. Мисленето може да се усъвършенства и без насилие върху себе си. Да се отнесем с уважение към древните мълчаливци, които са действали с желанието да се усъвършенстват, но еволюцията изисква по-широко приложение на силите на човека. Нека той приложи на дело всички свои възможности, нека с всички способи да се стреми към Прекрасното. (13–798)
Много велики пълководци, управници и водачи след отдаването на важно разпореждане са потъвали в мълчание. Хората са приписвали това мълчание на умора или подтиснатост, но в действителност е ставал важен психологически факт. Управляващият е съпровождал своята заповед с мисленото и провеждане. И действително, мислената заповед може да бъде усилена чрез съсредоточване на волята, като в същото време и най-смислената заповед може да бъде отслабена чрез пресичане на енергията. Могат да се посочат исторически примери, когато важни решения са били унищожавани, поради нищожното обкръжение. Така мъдрото мълчание отдавна е било оценено от различни народи. Най-важните действия са се извършвали в мълчание, а не под необузданите викове на тълпите. (13–594)
Действено безмълвие. Така наричаме краткото мълчание, предхождащо всяко важно действие или изказване, извършвано от час. Присъстващите ще кажат: „Той се съсредоточва“, но знаещите ще разберат, че деятелят е подал сигнал към Надземния свят и е помолил за сътрудничество и ръководство. За такъв пренос на съзнанието не са необходими думи. Същевременно не винаги се знае кой може да помогне, тъй като работата може да засяга различни области. Но ако трудът е насочен към общото благо, ще дойде и опитен Ръководител. Можете да бъдете уверени, че един миг напрегнато мълчание може незабавно да призове високата Помощ. Мълчанието се съпровожда с дълбоко въздъхване. (13–918)
Трябва да свикнете поне няколко пъти дневно да изпращате доброжелателни мисли за света. Така привиквате към безкористни стремежи. Както Спасителят мисли за целия свят, така, следвайки го, и ние можем да приложим своите мисли за създаването на творческа енергия. Не трябва да се гледа на изпращането на мисли като на някакво свръхестествено тайнство. Нека това бъде като храна за духа, като гориво за огъня в студената нощ. Така във всичко трябва да се следва висшия пример. Сърцето ще се превърне в точен часовник, когато дойде време да се изпраща мисълта за всички. Не са необходими уморителни медитации. Мисълта за света е кратка: „Нека бъде на света добре!“ (7–300)
Където и да се намирате, преди произнасяне на някакво решение въздъхнете, колкото се може по-дълбоко. При това вдишване е възможно, дори и в най-замърсената атмосфера, да поемете частица благодатна Прана. Наред с това искреното сърдечно въздишане предизвиква образуването на необичайно дълга, като че призивна тръба. Така всички най-добри прояви на човешкия организъм не са само химически реакции, но и проникват през различните слоеве със своята психическа сила. (8–32)
Въздъхването се е възприемало като отговор към Бога. Причина за това действие е съсредоточването на огнена енергия. Забележете, че убиецът, както и всеки друг злодей, не въздиша. Тази напрегнатост има място само при висши емоции. Може да се напише труд за въздишката и тя ще наподоби много молитвата. Трябва да се подбират всички благотворни прояви на природата. Няма нужда да ги считаме за морално отвлечени, след като на тях се гради основата на здравето. (8–521)