Дълбокото въздишане предизвиква нещо подобно на вътрешен спазъм. Такива нервни съкращения са признак на усилено отдаване на психическа енергия. В зависимост от импулса тази енергия ще подтикне към дейност определени органи, които ще придадат съответен химизъм на въздишането. Така и при произнасянето на „аум“ се осъществява въздъхване, химизмът на който ще бъде много благодатен. (11–117)
Дейци от различии области, когато почувстват умора, прекъсват дейността или словото си и въздишат дълбоко, при което получват от някъде нов прилив на сили. Много от тях постъпват така по интуиция, без да си дават сметка за ставащото. Но представете си колко би се усилил този процес, ако се извършваше съзнателно. Трябва да се запомни, че такова обновляващо въздишане се нарича надземно, тъй като чрез него труженикът призовава Висшите сили. Но всеки труженик трябва да знае, че за подобряване на следствието той трябва съзнателнр да се обърне към Надземния свят и да потвърди вътрешната си връзка с Резервоара на всичко съществуващо. Мнозина при въздишане затварят очите си, което е правилно, тъй като предизвиква по-голямо съсредоточване. Вече сме говорили, че озарението може да бъде мигновено. По такъв начин се получава малка пранаяма, но с тази разлика, че тази може да се извършва навсякъде и без оглед на присъстващите. Надземното въздъхване трябва да бъде единично, тъй като само в едно единствено въздъхване може да се призове мощта на енергията. При повторение се получава задъхване, което ще провали труда. (13–816)
Полезно е от време на време да се поседи спокойно, обръщайки се духом към Безпределността. Това е като душ от далечни светове. Трябва сами да привличаме токовете, иначе те могат безследно да се изплъзнат. Мисълта-магнит привлича положителните токове и същата отблъсква като щит отрицателните. (8–344)
Прелитащите послания! Колко често те се разнасят из пространството и отново се връщат в Хранилището на невъзприетото! Учудващо е, че никъде не се говори за летящите инструкции. Вярно е, че тези послания могат да бъдат подобни на стрела и да достигнат до местоназначението си, но също така е вярно, че сърцето, за което са предназначени, трябва да пламти непрестанно. Има старинна китайска легенда за пътник, минаващ покрай убежището на осмина блажени. Той забелязал, че всеки бил зает с някакво изнурително занятие. Когато пътникът ги запитап какъв е смисълът на неуморния им труд, всеки отговорил, че лови прелитащи послания. Тогава преминаващият си помислил: „Щом като вече постигналите блаженство трябва толкова упорито да се стремят към познанието и да очакват непрекъснато изпратените им инструкции, то колко повече трябва аз да съм подложен на напрежение, за да не изтърва Висшата Воля“. (8–654)
Трябва да се привиква с факта, че всяка вест от нас е нещо необходимо. Това може да бъде една дума или буква, но щом като е изпратена, значи е необходима. Хората и сами често произнасят разпореждания от една дума, но тя предизвиква в тях асоциация с нещо много по-продължително. В нашите телеграми винаги се съдържа пълното значение. (9–31)
Всяко съдържателно и изпълнено с високи мисли послание се пише не за себе си и не за определено лице, а за цялото човечество. Не трябва да се затрудняваме с размишления за това кому ще бъдат полезни нашите мисли. Достатъчно е да знаем, че, наред с графичното представяне, всяка написана мисъл се изпраща в пространството. Не е наша грижата къде изпратената мисъл ще намери пристанище. Единствената ни задача е мисълта да послужи за благо. (13–246)
Хората не ценят надземните послания. Не си представят колко труд е положен от надземните Приятели, за да се придвижи мисълта през плътните обвивки. Надземните Приятели са търсили най-добрите условия, за да не пречи нищо на тяхната пратка. Те са чакали часа, когато земните ще могат без раздразнение да отворят психическото си ухо. И точно тогава, когато всички пречки са предвидени и преодолени, пристига пазарният посланник и възвишената мисъл е прогонена. Човекът прогонва тази мисъл като нахална муха. Той смята, че в главата му се върти някаква небивалица. Той не помисля, че Надземният Приятел се опитва да го предпази от голямо нещастие, не допуска, че някой се опитва да реши вместо него сложната житейска задача. Житейският ум не допуска възможността за сътрудничество извън пределите на Земята.
Трудно е за Надземните приятели да изпратят писмата си на Земята, особено когато са срочни. При това злите присмехулници бързат да пресекат добрата вест. Те се опитват да я изпреварят и за нещастие човек често е склонен да слуша повече гласа на лукавия. Съзнанието на човека рядко е достатъчно развито, за да може да различи качеството на посланието. Човекът е обзет от житейски грижи и гласът на мълчанието не може да бъде чут. Да, трудно е за Надземните приятели и за нас, когато ухото е глухо и пазарът се предпочита. Мислителят молел учениците си: „Бъдете на стража денем и нощем, защото не знаете кога ще долети надземната вест. Нима ще я отхвърлите?“ (13–617)