Нашите отговори могат да дойдат след различно време. Понякога въпросът още не е завършен, а отговорът вече пристига. Друг път отговорът идва след няколко дни. Има много причини за забавянето на отговора. Но хората обикновено са себелюбиви. Ако не им са удобни, не искат да се съобразяват дори с космическите условия. (13–630)
Ако някой извърши добро, дори случайно, хвалете го. За всяка трохичка добро двалете. На този, който очаква в тъмнината, му е все едно кой ще донесе Светлина. Разширението на полезрението е донасяне на светлина. То е полезно както за даващия, така и за приемащия. Предаването на Светлината е по същество разширяване на нейния обхват. Имало е едно пламъче, но ето че са станали две, следователно извършено е благо. (8–192)
Благото в човешките ръце е като лампата вечер. Става тъмно, но лампата е готова и ръката е умела, за да я запали. За това хвалете всяко благо. Това ще бъде проява на великодушие. Нека всяка искрица благо се разгори в пламък. Дори и случайното добро да е многочислено, то все пак е добро. (8–193)
Всеки стремеж към благо създава отзвук в Тънкия и Огнения свят. И ако този стремеж остане неосществен, то пространствено той пребивава с пълна сила. Дърводелец, обущар или лекар могат еднакво да мислят за благо. Постоянството и устойчивостта в благото вече е завоевание. (8–304)
Записвайте си всички особени случаи. Само чрез записване ще се съхранят много забележителни явления. Не притегляйте дали е нищожно или велико, но оценявайте според необичайността. Именно необичайното може да ви даде много сведения за Огнения свят. (8–409)
Обетите от най-различен характер са били одобрявани от много учения. Всеки обет е много полезен от гледна точка на дисциплината. Хората трудно приемат доколко подобни упражнения на дисциплината са необходими за бъдещите достижения. Обетът съкращава много пътечки на разпуснатостта. Такава безотговорна и безпорядъчна разпуснатост носи много плачевни резултати в Тънкия свят. Тя е подобна на детска игра с огъня. Много трудно и болезнено е да започнеш да се отучваш от разпуснатостта едва в Тънкия свят. Най-добре от всичко е да изпиташ себе си с различни полезни обети. Хората често изпадат в смешно положение, започвайки да дават обети едва при опасност. Древните по-добре са разбирали смисъла на обета, като са давали обети в чест на най-висшето, засилвайки по този начин тържественото и възторжено настроение. Това не е било суеверие, нито сделка с Висшите сили, но порив на духа, намерил още едно освобождение. (8–421)
Могат да се проведат полезни наблюдения над изострянето на чувствителността към огнените прояви. Полезно е да се наблюдава как усеща нашата длан или чело топлината на човек от разстояние. Така може постепенно да се научите да усещате човешката топлина със затворени очи и уши на значително разстояние. (8–568)
В древността са скрепявали съюзяването с прескачане през огън. При клетва също са държали ръка над огъня. За освещаване са преминавали през огън. Подобно огнено свидетелство е преминало през всички векове. Трябва да се приеме това като основание за очистващо действие на огнената стихия. Трябва и в мисленето да се създаде такава привичка, сякаш се пропуска мисълта през огъня на сърцето. При това може да се усети благодатния момент, когато сърцето сякаш се изпълва с топлина. Усещането на топлина, тежест или трепет в сърцето ще бъде потвърждение за участието на сърдечната енергия. Не трябва да се гледа на теэи указания само като на подготовка за Огнения свят. Много от придобиването на описваните качества ще бъде необходимо и за самия Огнен свят. (8–633)
Ако ме попитате какви прийоми са подходящи за нашето време, ще кажа, че трябва да се готвите за непосредствено общуване. Всякакви условни мерки са вече посредствени сами по себе си. В дните на огнено напрежение именно огънят може да помогне на сърцето да разборе Висшата повеля, която се изразява чрез цялостния живот. Затова казваме: Слушайте и се вслушвайте! (9–236)
Древните мъдреци са препоръчвали занимания с изкуство или занаяти. Всеки е трябвало да се приобщи към някакво ръкоделие. Това се е възпремало като средство за съсредоточаване, тъй като в стремежа към усъвършенстване на уменията всеки е напрягал волята и вниманието си. Дори и на немногото дошли до нас предмети може да се види високото качество на занаятите. Сега отново е настанало време да се върнем именно към качеството на ръкоделието. Не може да се остави на машините да ограничават духовното развитие. Трябва да се запълва времето с качествено ръкоделие, което ще обнови въображението. (9–293)