Бхахти Йога също е имала сърдечно въздействие, но разликата е в това, че Бхахти Йога се е ограничавала единствено до чувството на любов, без да се грижи за останалите усещания на космическите явления и лъчи, водещи извън пределите на планетата. Науката трудно може да се добере до пътищата на Бхахти Йога. Но в Агни Йога са съчетани както сърдечната любов, осигуряваща подхода към Тънкия и Огнения свят, така и тържествената любов, която ще поведе към Висшите светове. Другите видове любов няма да намерят път към Огнения свят. (7–449)
Хатха Йога засилва отделни центрове, но тези частични усилия носят само вреда, нарушавайки съществуващото равновесие. Огънят е висша стихия и доближаването до него трябва да става по пътя на висшето съзнание. (8–13)
Ако за Хатха-Йога са необходими телесни упражнения, то за другите Йоги необходими ли са тези движения? Те не са използвани от архатите и подвижниците. При тях е имало изпитание на Духа, които не само че подчинява тялото, но и заменя за него упражняването на плътта. Така признаването на духа може да замени всичко останало. (8–380)
Карма-йогът се труди не защото някой го заставя, но той не може да живее без труда. Тази йога е много свързана с ритъма. Но само ярко изразеният ритъм се слива с подобните му съзвучия от всички страни. Получава се своеобразна взаимопомощ. Наред с това всеки труженик може да получи помощ и от Тънкия свят, Хората могат много да преуспеят, когато разберат наличието на такова незримо сътрудничество. Насмешниците ще кажат: „Нима зидарите, каменарите и жътварите получават такава помощ от Тънкия свят?“ Но насмешката е неуместна, защото, именно, всеки желан труд получва помощ. И хората трябва да се замислят за неизтощимия запас от енергия в Тънкия свят. (13–214)
Ние не одобряваме изкуствените и механически достижения. Всичко добро трябва да дойде естествено. В древността, когато природата на човека е била груба, било необходимо да се допуснат изкуствените способи, за да може да се подържа връзката с Висшия свят и да се дисциплинира свободната воля. Но ясно е, че човек може да знае всички числа, да запомни всички свещени имена и да знае всички тайни значения на азбуката, но все пак да е направил много малко за еволюцията на човечеството. (13–246)
Живата етика се състои в това да се приучи всеки да бъде съз-нателен във всичко. Но хората се отклоняват от такива всекидневни упражнения. Нерядко те изобретяват такава медитация, която граничи с пълна безжизненост. Хората се опитват да управляват висшите планове, но същевременно забравят своите най-близки задължения. (13–249)
В много от древните Завети могат да се намерят наставления по Йога, свързана със земния живот. Това е известният добър ритъм или естествената Йога. Сега особено трябва да се обърне внимание на естественото развитие на психическата енергия. Всеки трябва да разбере, че притежава истинско съкровище и може мислено да го привлече във всеки един момент. Но за това е необходимо да се осъзнае най-напред процеса на мисленето. Известно е, че човек мисли непрекъснато денем и нощем, но едни мисли се отразяват от мозъка, докато други протичат в дълбочината на съзнанието. Такова непрекъснато мислене работи като пулс и ражда добрия ритъм. Естествено е, че здравото мислене ще бъде и добро. (13–386)
Всички учения са предвиждали зъл човек да не се допуска до йогическите упражнения. По-късно обаче, когато нравите загрубели, се появили хора, овладели някои външни прийоми, но непогрижили се най-напред да очистят съзнанието си. Малко хора разбират, че не трябва с мръсни ръце да се захващат за чисто дело. Колко злоупотреби се вършат! Нужни са много строги мерки, за да не се допуснат прийоми на мощта в ръцете на злоумишлениците. (13–487)
Много йоги се гордеят със своите достижения, но те забравят, че всеки труженик, работещ в хармония, стой не по-ниско от тях. (13–519)
Агни Йога е многоцветна и внимателното око може да различи в пламъка различните отенъци. Обкръжаващите условия влияят на цвета на пламъка. По същия начин в различните времена се е появявала необходимост от определена Йога. Може да се види и величието на Раджа-Йога, и сиянието на Бхакти-Йога, и напрежението на Жнана-Йога, но може да се открие и главната потребност от Карма-Йога в смутните времена на човечеството. Не трябва да се учудваме, че не винаги се е отдавало предпочитание на суровата Карма-Йога. Понякога нея като че ли я забравяли под впечатленията от величието и усмивките на другите достижения. Знаем, че Карма-Йога не може да даде такива стремителни достижения като Бхакти, но трудът ще бъде като спасителна котва за планетата. Нека пурпурът на Раджа-Йога бъде величествен и небесното сияние на Бхакти прекрасно, но не по-малко прекрасен е и синият и виолетовият цвят на Карма-Йога. (13–558)