Нито един Учител не е оставил завършен тезис на Учението си. Подобна завършеност би противоречала на Безпределността и би предполагала пълна ограниченост на последователите. (4–468)
Три столетия след заминаването на Благословения (Буда) Учението вече било изпълнено с религиозни спорове; не минал и един век, и Христианството започнало да проявява крайна нетърпимост; последното провъзгласяване на Мохамед започнало с фанатизъм. Религиозните спорове са унищожили смисъла на Учението, поради което сега призоваваме към търпимост, отклонявайки споровете. Как да се защитава Учението без да се отговаря на нападките? Най-добрата защита ще бъде да се насочи развитието на действията към невраждебна страна. Знаете, че ние не бягаме от враговете, но не трябва да се губят сили с тях. (4–469)
Може да срещнете хора, съвършено отричащи Учението. Не се опитвайте да ги убеждавате. Нашето Учение е предназначено за тези, които са готови за усъвършенстване. Мнозина ще изберат за себе си една страница и с нея ще пребъдат, но не и с Учението. Някои ще се престорят, че уважават Учението и ще поставят книгата под възглавницата си по време на сън. Други пък ще покажат любов към Учението, но няма да отстъпят от нито една своя привичка. Но отредените (за Учението) ще дойдат! (4–543)
Да се знае Учението и да не се прилага, ще бъде признак на пълно невежество. Кой е казвал, че е възможно да се ходи по Учението като муха по мед, а после да се затъва в торта! На стръмни пътеки не трябва безразсъдно да се обръщат конете. Знанието води само напред. (4–612)
Защо Учението трябва да върви по пътя на натрупването? Не може ли да се приеме като лъжичка лекарство наведнъж? Но стомахът е с определен обем, докато съзнанието не принадлежи към постоянните величини. Има двуноги почти без съзнание. Има такива, лишили се от съзнание поради непомерни страсти. Може да има съзнания, затъмнени от кармата. Може да има и такива, затъмнени от условностите на века. Учението се подава като камъните при строежа на кула. Ако се изсипят камъните наведнъж, ще се получи купчина, но не кула. (4–615)
Учението на живота се излива през всички времена непрекъснато върху Земята. Невъзможно е да се представим земното съществуване без тази връзка с Невидимия свят. Като пътеводна светлина, като надежда за спасение Учението подържа движението сред тъмнината. Но сред струите Благодат, както при морските вълни, могат да се различат и отделни ритмични нараствания, когато се появяват новите Послания. (7–17)
Ако хората биха могли поне частично да усетят особеностите на момента, те биха ни помогнали много. Не става дума за точно разпознаване на момента, но общото настроение би засилило действието на волевия магнит. Трябва да се полагат усилия да се обединят сърцата в съгласуван хор. Така даже и не много изпитаното (във вярност) сърце ще прибави в общата чаша своята ценна енергия. Много са неизпитаните сърца, още повече са заспалите. Трябват много искри, за да се проникне през пепелта на угасналото огнище. (7–19)
Има един особен вид проповедници, които, указвайки на другите множество предписания, сами изпадат в малодушие при първото противодействие. Разсъдъкът събира подробни доказателства, но целта на тези натрупвания остава невидима, защото сърцето им мълчи. Затова ние ги наричаме мълчащи сърца. Не са близко до сърцето тези, които самите се боят от предписанията, възприети от разсъдъка. Древните Учения противопоставят свещеното безумие срещу студената пресметливост. Така отхвърлящите Учението не са далече от падане в бездната, но потвърждаващите Истината, даже при несъвършенство, вече са на пътя. При прехода в Тънкия свят те няма да съжаляват, че са събудили за живот сърцето си. (7–23)
Вие (Е.И.Рьорих и нейните съратници) желаете да съберете за общо благо нашите беседи: нека бъде така, но ще ги четат не повече, отколкото са пръстите на ръцете ви. Много ще прелистят книгата, ще се усмихнат на детските съждения за сърцето, за Армагедон, за изтощаването на производителните сили. Съвсем същото е било вече не един път. Същото следва да се повтори и сега, и можем само да пожелаем краят на Кали Юга да не се превърне изобщо в край! (7–474)
Между другото, не много твърди духове са необходими, за да се измени гибелното положение. Не много пламенни сърца могат да застанат самоотвержено на стража и да изплетат здрава защитна мрежа. Не свърхестественото, не магического, но простото пламенно устремяване на сърцето ще съедини световете. Говорим за Кали Юга, но някои разчитат на стотиците години, които все още остават (от преходния период). Но те не могат да допуснат, че има средства за ускоряване, макар че и най-простите химически опити показват, че реакциите могат да бъдат ускорявани. (7–475)