Отхвърлянето на Учението може да бъде по различии причини. Някой изобщо не възприема Учението, тъй като по природа не приема мъдри съвети. Но далеч по-опасно е, ако някой разбира ценноста на Учението, но съзнателно противоречи, тъй като вече се намира на служба при тъмните. Случва се, когато изявени и привидно утвърдени стремежи внезапно се пречупват. Това се случва от недостиг на сърдечно възпитание, което би трябвало да се придобие в семейството и в училището. Но не трябва да се чака сърдечното възпитание да се формира от опита, а трябва активно да се развиват паметта, наблюдателността, търпението, доброжелателството и след това да се насочи вниманието към усещанията на сърцето. Така ще бъдат положени основите на тържествеността и любовта към прекрасното и ще се определи границата на Светлината и тъмнината. Децата обичат Светлината. (7–498)
Някои ще попитат: Защо нашите писма, написани преди петде-сет години, не приличат на писанията сега? Но дори и книгата „Зов“ не прилича на книгата „Сърце“ поради това, че тогава не е имало Армагедон. Трябва да се разборе, че появата на Армагедон променя много от условията на живота. Мирните мерки са неприложими във време на война, когато са необходими бронирани дрехи и най-важното — стремеж към установяване връзка с Учителите. (7–531)
Поучително е да се наблюдава как едни и същи знания и откри-тия през различните епохи не само, че са се наричали различно, но и са били прилагани в живота съвършено противоположно. С това могат да бъдат обяснени много словесни противоречия. (8–203)
Съветваме младия учен да събере от всички древни Учения всичко, отнасящо се до огъня. Нека и Пураните на Индия, и откъслеците от ученията на Египет, Халдея, Китай, Персия и всички Завети на класическата философия не бъдат забравени. Разбира се, и Библията, и Кабала, и Христовите Завети ще дадат щедър материал. Също и постиженията на най-новите времена ще прибавят ценни сведения за Агни. Такъв сборник никога не е бил съставян. Но можем ли да вървим към бъдещето без да съхраним знаците на хилядолетията? (8–311)
Не са на погрешен път заучаващите наизуст постановките на Учението. В училищата заучават текстове за заздравяване на паметта. По същия начин и Учението, когато се възприема със сърцето, се запаметява в кратки, непоколебими формули. Някои по-точно усвояват точните изразявания. Не пречете на никого да върви по пътя на своята Карма. По-добре е да не се принуждава там, където са налице собствени огнъове. (8–346)
Не пречи ли Учението на четенето на свещените книги? Не се безпокойте, точно ние съветваме да се четат внимателно тези книги на Заветите. Ние постоянно обръщаме внимание на необходимостта да се запознавате с книгите на Битието. Нима в тях не е споменато за Огнения свят? При това така красиво и кратко: „Няма да умрем, а ще се изменим“ или „На небето, както и на Земята“. Такива Завети би могъл да произнесе само знаещият! Свещените книги могат да дадат информация за проявите на Огъня. Затова ние молим да се четат Заветите внимателно. Също и хрониките за живота на подвижниците могат да допринесат за разбирането на Огнения свят. Сега, след толкова векове, потвърждаването на явленията би трябвало да вдъхнови учените изследователи. Но за съжаление науката продължава да страни от висшите основи на Битието. Поне като историци, учените са длъжни внимателно и с уважение да се отнасят към скрижалите на миналото (8–360)
Как да се утанови истинността на Учението? Красивите думи биха могли да прикриват нещо оскъдно по съдържание, но ние не се боим от изследване. На всеки изследовател на Учението ще препоръчаме: „Приближи се доколкото желаеш, наблюдавай с всички мерки, изследвай с всички способи, узнавай с цялото си дръзновение, работи неуморно и пламти с всяка находка на Истината.“ Учението не може да бъде погрешно. То не може да се отклонява от пътя на доброто и ползата. То не отрича, но посочва. В него не може да има извращения на понятията. Считайте, че пътят на Учението е утвърждаване на несъмненото. Уко Учението е истинно, всяка крачка към него ще бъде просветление и разширение. Не един път можете да чуете горделиви изявления, че единствено известното на заявяващия Учение е правилно. Напомнете на горделивеца за величието на Безпределността, за милионите години земно битие, за милиардите светове. Нека помисли колко величава е Истината и колко достойно е правилното знание. (8–433)