Мнозина биха желали да ги научи някой как да преминат в Тънкия свят, но те не знаят как да попитат, за да не изглеждат смешни. Затова нека Записките бродят по света, нека ги четат скришом. Нека се надсмиват денем и да четат нощем. Тези заблуждения могат да се простят, тъй като никой не е давал на тези хора и най-простото напътствие. Някой ги е плашил, някой е приспивал е съзнанието им, няякой ги е отдалечавап от Истината, но никой не им е показал прекрасния преход към Върховете на Битието. (9–21)
Нека четящите Учението по-често проверяват за своето разбиране. Не само начинаещите, но и всички трябва да следят развитието на своето съзнание. Казват, че съзнанието има наклонност към инволюция, но това само доказва, че съзнанието, като най-фино вещество, трябва да бъде постоянно подхранвано. (9–131)
Считаме за принос не само прякото предаване на Учението, но и косвеното напояване на пространството с него. Не трябва, обаче, да се прокарва Учението там, където няма врата. (9–181)
Колко пъти да се чете Учението? Колкото обичате! Може да се знае вече наизуст, но пак може да се прочете. Когато го знаем наизуст, ние установяваме известен ритъм (във възприемането), но новото прочитане може да даде ново осветление. То не само ще задълбочи, но само по себе си новото осветление може да доведе и до нов подход. Затова когато казвам: Четете Учението и сутрин, и вечер — имам впредвид различните обстоятелства на времето. Едно ще бъде забелязано сутрин, но съвсем друго ще бъде разкрито при вечерните огнъове. Разбирайте това дословно. Вечерната мисъл се отличава от сутрешната и трябва двете да се съпоставят. Утринната мисъл е мощна не само поради отдиха, но и от допира с тънките енергии (през време на съня). Но и вечерната мисъл е забележителна със съвършеното възхищение, което е достъпно за живия огън . Така че, трябва да се разглежда кристалът на Учението и на слънце, и при светлината на огнъовете. (9–204)
Който е пробвал Учението един път, от такова прочитане няма полза. Само препрочитайки го може да бъде забелязана спиралната структура, каквато е заложена в цялото битие. Учението като че се завръща към едни и същи предмети, почти докосвайки се до тях, но спиралата на тока продължава нагоре и носи ново зърно знание. (9–360)
Не се огорчавайте, ако Учението бъде приписвано на най-различни източници или на перото на най-неизвестни писатели. Може би то ще бъде приписано и на вас самите, и такова обстоятелство ще бъде от най-добрите. Нека потребните за подобряване на съзнанието знания проникнат до народа. Мерките по оповестяването са извън разбирането на хората. Но всичко става така, както е необходимо. (9–267)
Учудващо е доколко някой хора дори от безобидните философии извличат само злоба. Учудващо е доколко низко може да бъде съзнанието, което полива само лошотията. Нима хората са забравили, че всяка философия, преди всичко, забранява злобата? (9–275)
Хората осъждат Учението заради това, че то не отрича останалите. Може да се предположи колко нови слушатели ще се придобият чрез осъждане на съседа. Такава преграда ще бъде най-мрачната завеса по пътя на придвижването. (9–429)
Писмените размишления над Учението са полезни. Може да се предложи на сътрудниците да се приучват към тази работа. Те могат да подбират части от Учението, които са им близки и да ги съпоставят с другите Завети. При това ще може да се забележи отпечатъка на времето върху едни и същи истини. Задачата да се проследи тази еволюция сама по себе си ще бъде много необходима работа. Ние сме против осъждането, но съпоставянето ще бъде като шлифовка на камък. (9–432)
Не трябва да се говори за нещо съвършено откъснато от предидущото. Спиралните пръстени трябва почти да се докосват, иначе спиралата няма да бъде силна. Затова влагайте новото почти незабелязано. Не е беда, ако кажат: „Всичко това е старо!“ Така по-скоро ще възприемат и новото. Позовавайте се често на огнената основа на всички открития. Нека те наричат всичко с други имена, но същността ще бъде все същата. Колко беди произлизат от упорството в наименованията! Затова никога не настоявайте за наименованията. (10–460)
Правилно е да се поръчва на сътрудниците да подбират от Учението отделни задания. Така ще изпълнят две задачи: ще прочетат книгите по-внимателно и ще помислят какво принадлежи към даденото задание. Впоследствие ще могат да се подготвят отделни нескъпи издания. Учението на Живата етика е необходимо за различни слоеве от народа. Могат да се съединят простите положения и след това да се премине към изискващите предварителна подготовка. Така хората ще придобиват все по-голяма устременост в разбирането на духовния живот. (10–530)