Не може да се остави полезното Учение за ползване само от малка група хора. Също е невъзможно да се остави Учението на кръстопът, където може да бъде намерено от злобни същности. Следователно, трябва да се дава според съзнанието. Но малцина биха могли да претеглят чуждото съзнание или да открият приятеля-сътрудник. Наричаме правилно опазването на довереното, когато сърцето подсказва какво може да бъде полезно във всеки отделен случай. Такова усещане се формира след много дълъг опит. (13–931)
Всяко Учение притежава силни примери за предателство: Де-вадата, Иуда, но и без тези прототипи пространството е изпълнено с пречупени лъчи. Време е да се погледне в болниците за луди и да се изследват причините и обстоятелствата на заболяванията. (6–157)
Не може да се посочи нито едно Учение, където да не е се явило предателство. (7–270)
Фанатиците и лицемерите виждат предателството само в „тридесетте сребърника“, но забравят, че то е във всяка хула и подигравка. Често злобата е неотделима от предателството и клеветата. (6–376)
Трябва да се отличава отпадането от предателството. Нито едно Учение не се ужасява от отпадащите. То знае, че е необходимо ниските клони да отпаднат, но за предателството няма оправдание. Нищо няма да освободи предателя да бъде и той заслужено предаден. (7–237)
По-добре да не приближаваш, отколкото да станеш отстъпник.
Нощта не свършва за отстъпника, но това не е наказание, а само следствие на посева.
За предателството е нужно нещо все пак да се знае. Такова относително знание, неукрепено с преданост, може да се намери на първите стъпала. (6–311)
Унищожаването на нишката между Учителя и ученика може да стане след бавен процес. Особено мъчително за Учителя и за ученика е стремителното предателство. В такива случаи разсъдъкът на предателя се помрачава и през раната на прекъсната нишка много лесно се извършва обсебване. Ясно е колко внимателно трябва да се подбират учениците, за да не се способства за космическо увреждане. (6–157)
Що е предателство? Злословенето, премълчаването, присвояването на Учението (плагиатството), лицемерието, отричането и желаене гибелта на Учението. (4–108)
Главното предателство е да се знае Учението и да не се прилага. Хуленето на Учението е по-лошо от смъртта на духа, тъй като по този начин човек изключва себе си от сътрудничество и се обрича на Сатурн. (4–98)
Оскърблението на Йерархията е предателство; безразличието към Йерархията е предателство; повърхностното отношение към проявите на Йерархията е предателство. Нека всеки да се замисли как по-добре да служи на Йерархията без прояви на егоизъм, оскърбление, лекомислие и примиренчество. Трябва да се проявява отговорност за всяка произнесена дума, за всяка постъпка, за всяко действие. (6–218)
Непочитането на Йерархията граничи с предателството. През пукнатините на непочитането пропълзяват черните сили, затова трябва да се възприеме взаимовръзката с мощта на Висшата сила, която единствена би могла да противостои на тъмнината.)6-192)
Всеки компроментиращ Йерархията е предател. (6–329)
Едно от най-вредоносните действия е осъждането на Йерархията за своите собствени грешки. (6–370)
Предателството е преди всичко действие, насочено срещу Йерархията и откриващо врата за тъмата. (10–457)
Предателите винаги произлизат от осведомените последователи. Иначе не би могло да бъде, тъй като нямаше да има какво да предават. Тежка е съдбата на такива предатели. Понякога те завършват в мрачно отчаяние, но често техният живот се превръща в продължително мъждукане. (13–403)
Предателството на своя Гуру е крайно отвратително престъпление, особено след първите три години на утвърждаване на съзнанието, когато изборът на Гуру става окончателен. Гуру е мост към познанието на Висщия свят, затова е недопустимо да избереш Гуру и да го предадеш. Това би значило да прекъснеш връзката си с Висшия свят завинаги. (11–128)