Предателството предполага доверие от противоположната страна и колкото по-силно е било доверието, толкова по-голямо е предателството. (10–540)
Явното предателство понякога е по-леко от тайното. Често пре-дателят сам не осъзнава, че е извършил предателство. При осъзнаване на предателството, предателят, макар и частично, разрежда напрежението, създадено от него. Докато за несъзнателното престъпление мярката е много сложна. Би било още по-жалко, ако Иуда не беше се осъзнал. (7–342)
От всички престъпления предателството е най-разрушително за монадата на злодея. При такова злодеяние най-рязко се променя вече сложения ток и се получава ужасен обратен удар. Предателят не може да живее дълго в плътния свят, но и преминал в Тънкия свят, поради отсъствието на животоносната енергия, той се въвлича в хаоса и се подлага на разложение.
Предателството не възниква неочаквано. То винаги е предумишлено и с това предателят утежнява своята съдба. Трябва да се знае, че завръщането в хаоса е извънредно болезнено. Наред с това чувствата на първичното зърно остават и самата безнадеждност за скорошно преобразуване се нуждае от неизразимо мъжество. Но предателят е лишен от мъжество, той преди всичко е завладян от самомнение.)8-609)
По-рано се е разтваряла Земята и е поглъщала предателите. Кой може да си представи удесеторената по тежест съдба на днешните предатели. (10–471)
Непоносим е яремът на предателите. От къде има толкова нещастни по света? Това са превъплътени предатели, крадци, убийци и пр. Обикновенно в тяхната сметка има стари дългове. Съдбата на предателя е именно самоизобличението. (10–434)
Помислете за смущението, което обхваща духа на предателите. Безумието на предателите трябва да бъде изучавано от психиатрите. (10–539)
Ужасът от смъртта е най-тежкото самоосъждане за предателя. (3–236)
Казват, че на предателя дрехата му гори. Може да се забележи как се разрушават преждевременно вещите около нездравата психическа енергия. (6–404)
За предателите трябва скръбно да се каже, че са умрели завинаги. (7–590)
Зърното на духа не може да издържи такава мерзост като пре-дателството.
Предателят не само осъжда себе си, но и заразява широко околните слоеве, предизвиквайки огнени бури. Такова противоестествено действие се отразява и на заобикалящите, особено на децата до седем години, когато духът не е овладял все още организма. Огнените бури са особено опасни в тази възраст. Те предизвикват особена нервност на сърдечната дейност у тези, у които и без това е наложено бремето на тежък атавизъм. Така предателят не само че предава личността си, но едновременно извършва покушение на целия си род и, възможно, на цялата страна. Нека всеки, който мисли за Огнения свят, да се предпазва от предателство, макар и само в мислите си. Няма малко предателство. Всяко предателство е огромно със злото си и е противно на мирозданието. Такова деяние е сигурна преграда към усъвършенстването. (8–609)
Къде ще се дянат предателите в Тънкия свят, когато се проясни паметта? Било срамът пред другите, било неутолимата горест на позора ще натика предателите в лед и пламък. (11–151)
Има предателства, които са съставили кармата на цели народи. „Предателството е непростимо от Боговете“ — казвал Мислителят. (13–403)
Потенциалният предател особено негодува, когато пред него се заговори за предателство. В историите на всички народи са приведени потресаващи примери на предателство. Спасителят казал на своя предател: — „Каквото си намислил, прави го по-скоро“. От гледна точка на Надземния свят това изречение е много мъдро. Гнойникът на злото вече е узрял, нека се породи следствието. (13–583)
Нито едно предателство не е помрачило името на предадения. Такава е истината на всички векове. Може да се наблюдава как през вековете преродените предатели са намирали по кармичен път подход към лицата, ненавистни на тъмните сили и да се видят еднаквите прийоми на лъжа, които те са прилагали на разни езици. (12–305)
Тъмни отровители, познавате ли своите жертви? Но няма да останете в неведение. Ще се проясни вашето зрение и ще видите изцяло завършека на своите деяния. Така ще осъдят сами себе си всички отровители. (11–152)
Всеки велик Учител е говорил за непрекъснатостта на живота, но може да се забележи, че именно това указание е заличено от всички Учения. Причината за това обстоятелство е борбата между материализма и идеализма на Земята. В градацията на материята по плътност Земята заема срединно положение. На планетите, стоящи на по-ниско стъпало в сравнение със Земята, материята е много груба. Но на стоящите по-високо от Земята материята се хармонизира с духа. На висшите планети също има несъвършенства, но там отсъства упорството на материята, поради което и търсенето е по-леко и не се губят сили в ненужна борба. Там материята е неразривно свързана с духа, без да му се противопоставя. Никой не отрича ценността на материята, но е неразбираемо защо колелата и парният котел трябва да спорят за това кой е по-необходим на локомотива? Ясно е, че, колкото по-добре работи парният котел, толкова по-бързо ще се въртят колелата. Но завеждащият колелата смята, че те са най-важната част, без да има впредвид, че без двигателят колелата могат да се търкалят само по надолнището. Устройството на материята и духа не съдържа в себе си основа за вражда. Защо тогава да се затруднява движението към прекрасната Безпределност? И защо да се натрупват призрачни барикади около Земята? Можем само да съжаляваме закъснелите пътници, тъй като тези земни станции, въпреки всичко, няма да им са необходими повече от определения срок. За какво са нужни стотици въплъщения, ако е възможно с десетина да се прекрачи Прагът? (2–2. V. 13)