Ние няма да противоречим, ако ни нарекат материалисти, за-щото в действията и в мислите си не можем да се отделим от материята. Дали ще става дума за висшите и слоеве или за най-грубите видове, това е все същата материя. Може да се докаже научно, че качеството на нашето мислене въздейства на материята. Така егоистичното мислене привлича нисшите слоеве на материята, тъй като този начин на мислене обособява организма — единичният магнит не може да привлече повече от собственото си напрежение. Но ако мисленето се извършва в световен мащаб, тогава се получава групиране на магнитите, което отваря достъпа до висшите слоеве на материята. Затова е невежествено да се разбира материята като нещо инертно и нямащо нищо общо със съзнателното начало. (3–101)
Материализъм и идеализъм са мними понятия. Всичко същест-вуващо е материя, макар и идеапизмът да борави с висшите й слоеве. Човекът е стигнал до правилния извод, че мисълта е енергия, следователно всички изследваия в това направление ще бъдат напълно осезаеми. Няма такива висши понятия, които да са несъвместими с научните подходи, стига науката да бъде чиста и без предубеждения. (13–402)
Много трудно е да се убеждават тези, които са убедени, че незримото за тях изобщо не съществува. Техните разбирания са по-добни на техните прадеди, които са живяли преди микроскопа и телескопа — никакви доводи не могат да ги разубедят. Те наричат себе си материалисти, реалисти или скептици, а останалите смятат за идеалисти и ги осъждат за предразсъдъците им. Но на практика се оказва, че именно тези реалисти са истинските идеалисти, защото вярват в идеи, измислени от тях. Същевременно тези, които са наричани идеалисти, се оказват истинските реалисти. Те искат да изучават и тяхното знание се основава на наблюденията. Те не допускат суеверие и предразсъдъци, тъй като знаят, че природата е неизчерпаема в своите прояви. Те се застъпват само за достоверни свидетелства. Те могат да се нарекат материалисти, защото защитават качествата на материята. Можеш ли да наречеш себе си материалист въз основа на ограничеността и невежеството? Постоянно ще се убеждавате колко голямо е числото на невежите хора, воюващи за своето невежество. Не се утешавайте с това, че малък брой честни изследователи се занимават с науките на висшия реализъм. Техният брой е прекалено малък и те са принудени да се крият подобно на древните християни в катакомбите. Мислителят посочвал кучето, казвайки: „То вижда много от това, което за нас е невидимо, но и човекът може да бъде не по-лош от куче“. (13–584)
Живото познание винаги ще бъде разширяващо, а не ограничаващо. По този признак може да се отличи истинската наука. Хората искат да виждат във всичко материята и те не са далече от истината, щом като допускат всякакво разнообразие от качества на материята. Самото понятие „материя“ е добро и то е еднородно с великото понятие Материя. Именно понятието материя вмества в себе си разнородните свойства на това основополагащо вещество.
Казано е, че материята е изкристапизирал дух, но може да се каже и обратно, защото всичко, като се започне от най-тънките енергии, е материя. Ще бъде плиткоумие ако някой отрича енергетичното начало, защото по този начин той ще отрича и материята. Които счита себе си за материалист, той трябва да почита материята във всичките й разновидности. Недопустимо е да се наричаш материалист, а да отричаш същността на материята. (13–683)