Някои хора негодуват, че книгите на Учението не дават окончалните формули, но това показва незнание на Основите. Заветът дава точното направление и запалва светлините по целия път. Всеки може да върви по тези светлини. Но хората са свикнали много да четат, а малко да прилагат. (8–399)
Някои могат да попитат: „Къде са формулите за Огнения свят? Поученията на Етиката не ни разкриват стихията на Огъня.“ Такива хора никога няма да разберат, че приближаването към Огнения свят започва с усвояването на основите на живота. Само невежият може да изисква точния химически състав на Огненото същество. Но изтънченото съзнание знае, че психическата енергия ще доведе до разбирането на Огнения свят. (9–318)
Запомнете, че книгата на Учението трябва да се постави на кръстопътя. Не мислете от къде ще дойдат приятелите, които ще са подготвени да възприемат знанието. Не се огорчавайте от отминаващите — утре те биха могли да доведат и други някои, без да разберат самите това. Други могат да възнегодуват и виковете им да привлекат много от минаващите наблизо. Не могат да се посочат пътищата и способите, по които Учението може да стигне до отворените сърца. (11–450)
Притча за разпространяването на Учението:
Отишли при Господаря и го запитали: — „Как да разпространим твоето Учение? Как да намерим онези, на които е съдено да приложат на дело твоето Слово?“ Господарят казал: „Намерете отшелник и му дайте Откровението. Нека го изнесе на кръстопътя и да наблюдава кой ще намери писанието. Висшият сам ще покаже кой да намери неговите разпоредби.“ Така и сторили. Минало момиче и завило в свитъка хляб. Но отшелникът изготвил нов препис и пак го оставил на кръстопътя. Минал търговец и започнал да записва на свитъка сметките си. Отшелникът изготвил нов препис и го оставил отново на кръстопътя. И така до свършека на дните си. Когато Господ го запитал: „Как разпространи Учението, което ти оставих?“ Той отговорил: „Не е моя работа да съдя коя птица ще свие от предначертанията най-доброто гнездо. Не смятам, че съм постъпил неправилно, отдавайки своя труд в полза на непознати за мен хора.“ Така и ние не можем да знаем кой ще предаде списъка за разкъсване, кой на забвение и кой ще го постави под възглавницата си, за да изгради върху него своята основа. От тогава Господ разпоредил да се раздава Учението без определено лице, без нетърпение, без раздразнение и очакване. (4–669)
УЧИТЕЛЯТ
На Учителя се харесва всеки искрен стремеж, насочен към Висшето знание. (1–2.VІІІ.21)
Не трябва, ако Учителят каже нещо неприятно, да се вълнуваш. Ученикът се радва на всяка вест от Учителя си. Търси духовного ръководство на един Учител. (1–5.Х.21)
Обичайте духовния си Учител и смятайте за щастие да се борите в защита на неговото дело. (1–15.Х.21)
За всекиго е определен щастлив и благ Ръководител, но трябва да се обънете само към Него с цялата сила на духа. Призовете Благия Ръководител не с въпрос, а с уверение. (1–26.Х.21)
Учителят е близо до вас във всяка минута от вашето съществуване. (1-З0.Х.21)
Ръката на Учителя ще отстрани опасностите пред вас, доколкото позволява съдбата. (1–1.ХІІ.21)
Учителят винаги е готов да помогне, ако самият ученик не му попречи. Но само при повикване се отваря вратата. (1–2.ІІІ.22)
Учителят може да ви предпази от нахлуването на тъмните сили, но плащането на старите сметки е неизбежно. (1–12.ІV.22)
Учителят говори само един път, затова не повтаряйте въпроса, но бъдете по-внимателни. Неразбраното и нечутото изчезва безвъзвратно. (1–28.VІ.22)
Много може да се прости на тези, които и в тъмнината са запазили понятието Учител. Учителят издига достойнството на духа. При нас понятието Учител е като лампа в тъмнината. Учителят се появява в момента на запалването на духа и от този момент е неотлъчно с ученика. Невидим е краят на веригата от Учители и всяко съзнание, в което живеят имената на Учителите, въздига постижението на ученика като скъпоценен и всепроникващ аромат. Връзката на ученика с Учителя образува защитено звено от съединителната верига и е подобна на спасително въже в планината. (3–60)
Майката и Учителят — тези две понятия трябва да бъдат подчертани във всяка книга. Трябва да се пресичат неоснователните клевети и да се намират най-малко по десет защитни аргумента при всяка подигравка с Учителя. Светлината на величието е неугасима. (3–78)
Учителят може да разлива знанието, но то служи повече за пространствено насищане. За това поучаващият не е самотен, дори и без видими ученици. Не е възможно да се отчете дали личното съзнание или множителят на пространството са по-важни. И в тази минута, когато близкостоящият не успява да чуе нищо, ехото на пространството гърми. (3–99)