Выбрать главу

Мястото, заделено за Учителя в най-добрия ъгъл, не е суеверие. Това е място на трапезата за поканен. Той може да влезе всяка минута и ще покажат, че са го очаквали. Този постоянен знак на очакване и готовност е като зов през отворения прозорец. (4–413)

Във всички древни учения е казано: „Не заставай с гръб към своя Учител!“ Тази препоръка може да се приеме като раболепие или почитание. Не може да се принуждава към разумно почитание. Но разширеното съзнание ще придобие опита за съхранение на духовните ценности. (4–434)

Учителите никога не са имали много ученици. Могат да се при-ведат като в пример нищожни цифри –16,12 и даже по-малко. (4–438)

Всяка самостоятелност се поощрява, но може ли да се порицава, когато настане време да се потърси съвет или да стане обмен между аурите? Възможно е, без да се употребяват думи, да се пренесе съзнанието на ученика в съзнанието на Учителя, като по този начин се получава едно обединено съзнание. Тогава изчезва усещането за собственото „аз“ и само окръжността на чашата остава изпълнена с чувства. Такова сливане не може да бъде описано с думи, тъй като то дава началото на чувствознанието. Разбира се, такова състояние не е лесно достижимо, но при разширяване на съзнанието то идва само, ако не му попречат поради незнание. Такова съзнание покрива всички видове общувания. (4–563)

На хората е чужда мисълта за послушание към Учителя. Но ученикът няма да падне духом, тъй като Учителят е като маяк в тъмнината. Ученикът няма да угаси своя огън, тъй като Учителят разпалва всички огнъове. Ученикът може да бъде огнено устремен, защото щитът на Учителя е на негово разположение. Подражанието на Учителя означава пълно вместване на неговия образ. (4–653)

Разбирането на Учителя е свързано с изтънчеността на възприятията. На осъзнаването, че Учителят насища духа на ученика с висше разбиране, се основава целият напредък на ученика. Връзката между Учителя и ученика се състои от духовните стремежи. И кой друг ще повдигне духа на ученика, ако не неговият Учител? Само Висшето може да придвижи нисшето. Докато не се разбере това, не е възможен никакъв напредък. (4–665)

Поръчителството на Учителя превъзхожда по красота всички други страни от взаимоотношенията между Учител и ученик. Но разбирането на Учителя като насъщна необходимост е особено ценено на Изток, където ученикът е напълно съпричастен към усещането на красотата на това явление. Когато хората приемат понятието Учител, тогава ще бъдат готови за новото стъпало. Твърде много губи човечеството от неприемането на този факт. Всички търсения трябва да започват с това приемане, иначе всички нови пътища са закрити за човечеството. (5–494)

Учението на Йога е неразбираемо за западния ум и сърцето не усеща красотата. Това неразбиране затваря подхода към бъдещето. Необходимо е възприемането на нов подход чрез приемане на понятието Учител. Как може да се отхвърли най-прекрасното понятие? И каква загуба за човечеството е отлагането на този срок! Наближава време, което ще вразуми мнозина и ще наложи новото начало. (5–495)

Във всички религии на напускащия Земята се е посочвал напътстващ придружител във вид на светец, ангел или починал родственик. Така се е потвърждавало съществуването на задгробния свят и необходимостта от Ръководител. Трябва да се привиква към мисълта за необходимостта от Ръководител. Така във всички религии се е наложило Наставничеството и Учителството. Ето защо, когато говорим за Учител, ние напомняме за това, което е неизбежно. Учението може да ви даде живот или да ви предаде в прегръдките на смъртта. И толкова лесно може да разцъфти живота чрез обръщане към Светлината. (6–62)

След приемането на Владика и Гуру не може да има отстъпление. Пътят е само напред. И рано или късно, лесно или трудно, ще дойдете при Учителя. А когато черните ви обкръжат и затворят своя кръг, ще остане само пътят към Владиката. Тогава ще усетите, че Владиката не е далеч и сребърната нишка е над вас. Само да протегнете ръка! Тази среща може да стане и без помощта на черните, но най-често едва когато е обсаден човек се протяга към сребърната нишка и само в беда се научава езика на сърцето. Трябва да усеща Владиката и Гуру в сърцето. (6–112)