Много Общини и Братства са се разпадали, но те не са били тези, за които говорим ние. Не един път Общините са се премествали, за да се освобоят от нежелателни хора. Затова всеки знаещ за Братството ще бъде внимателен в издаването на своята осведоменост. (12–463)
Хората могат да преумножат своите сили в сътрудничество с Братството. Но те не само че не се приближават с мислите си към него, но дори смятат разговорите за Братството за смешни. (13–8)
Всеки в своя живот може да прояви основите на братството. Само тъмните отрицатели твърдят за пълната неприложимост на братството на Земята. Нека всички се радват, че в днешно време, тук, на Земята съществуват Учители, пътят към които не е забранен. (13–47)
Много събеседници вероятно биха поискали по-скоро да чуят за самото Братство, но нека преди това да се освободят от любопитството и лошите привички. Не трябва да се предават за съхранение ценни вещи, ако може да се предполага, че ще ги препродадат, вместо да ги съхраняват грижливо. (12–59)
Братството е преди всичко здрав съюз на доверието. Не говорим за някаква сляпа вяра, но за качеството доверие. (12–5)
Как да се намери пътя към нашите лаборатории? Без повикване никой на може да дойде. Без водач никой няма да достигне. В същото време е нужен неукротим личен устрем и одновременно готовност за трудностите по пътя.
Според обичая пристигащият трябва да измине известна част от пътя сам. Даже вече билите в непосредствено сношение с нас не усещат преди пристигането нашите вести.
Пристигащите поединично се разделят на два вида: лично стремящи се и извикани за поръчение. Главен признак на нашето повикване е когато вас ви носи неотклонно нещо като крила. (2-3-У-18)
Никой не може да се съмнява, че на Земята съществуват лица, които изпълняват нашите поръчения. Може да се проследи през вековете как са се появявали в различии страни хора, имащи много сходства в своите задания и методите на изпълнение. Обикновено обществото се е отнасяло към тях враждебно и по-дозрително, тъй като е усещало в тях нещо неизразймо с думи. (13–17)
В нашите съществувания ние сме съхранили спомени за велики събития и сме ги запечатали в хранилищата на Братството. (13–40)
В нашите хранилища са събрани и паметници на изкуството от различните епохи. Но тези сбирки не са музеи. Всички тези предмети служат като резервоар за натрупване на аура. Творческите излъчвания на предишния притежател остават много по-дълго върху предметите, отколкото се предполага. Ако могат да се съберат редица предмети, изработени в едно време и чрез еднакъв устрем, биха могли да се разкрият излъчванията на епохата. (13–3)
Ние сме останали доброволно на Земята и съзнателно сме приели земния живот. Ние бихме могли да бъдем далече, но предпочетохме да останем със страдащите. (13–44)
Всеки Учител в своите минали животи е имал възможност да избира: иска ли да се оттегли в далечни светове или ще остане на многострадалната Земя? Не малко съизмеримост се е изисквала за такова решение, но всеки е потвърдил своя избор да сподели страданията на нещастните. (13–47)
ТЪНКИЯТ СВЯТ
Ще говорим за Тънкия и Огнения свят като пребивавали там. (8–334)
Половината от човешкият живот преминава в общуване с Тънкия свят, но хората не го разбират. (2–1.І.22)
Земното съществуване не представлява дори и една стотна част от живота в Тънкия свят, затова е полезно да се знаят условията на по-продължителното съществуване. (7–329)
С малки изключения пребиваването в Тънкия свят е много по-продължително от земния живот. Значи ние трябва да се готвим не за къси спирки и да ценим особено това, което ще ни потрябва за дългото пребиваване. (11–534)
Хората трябва да възприемат реалността на Надземния свят не като нещо свръхестествено, но като основание на земния живот. (13–765)
Не трябва да има деление на физическо и метафизическо, тъй като всичко съществува и следователно всичко е осезаемо и познаваемо. Суеверието и предразсъдъците в края на краищата ще бъдат преодолени. (3–114)
Нека не възприемаме опитите за изучаване на Астрала като нещо свръхестествено, защото, ако едно изследване е основано на законите на химията, то не е свръхестествено. (4–352)
Хората често сами си навреждат, забранявайки си даже да мислят за Тънкия свят или представяйки си го като нещо невъобразимо (враждебно). Трябва да си представяме Тънкия свят като най-доброто състояние на нашите най-добри усещания. Само по този начин можем да се подготвим за по-добро място в този свят. (8–391)
Някои не разбират различията между Тънкия свят и Надземния свят. Тънкият свят е ограничено и определено понятие, докато в Надземния свят се съвместяват не само различните сфери, но и мислената енергия, употребявана даже и от земните жители. Надземният свят е преди всичко свят на мисълта, която царства както в Огнения, така и в Плътния свят. (13–642)