Когато заявявам, че болката стои в основата на радостта, искам да ви покажа страница от живота на Архата. Тази страница от живота на Архата не е известна на никого. Наричат Архата мъдрец, мъченик, благостен и съчустващ, но никой не може да си представи, че Архатът е обречен с огнения си устрем да постави новото висше стъпало на човечеството. И тази негова най-висша цел върви в съответствие с космическия магнит. (5–150)
У хората живее понятието за мъртвите Архати и бедните йоги подхранват въображението им със своите виждания. Но когато човечеството разбере. че Архатът е висша проява на светоносната материя, то ще осъзнае, че няма различие между материята на светлината и материята на любовта. Човечеството облича Архата в сурова обвивка, но в неговата същност сияе любовта. (6–3)
Бъдещите Архати, които сега приключват сметките си със Земята, са наши, на Архатите сътрудници. А когато Йерархията се обогатява, празникът е в космически мащаб. (6–4) Човечеството никога не се е замисляло над истинския смисъл на живота на Архата. Прието е да се представя Архатът високо в облаците. Рекордите на измислиците са ужасни и смешни. И наистина, ние — братята на човечеството, не можем да се познаем в човешките представи. Нашите облици са така фантастични, че ние смятаме, че ако хората биха употребили фантазията си в противоположна посока, то нашето изображение би приело по-вярна форма. Можем да покажем истинските си облици само на близките до нас. Нашите лъчи можем да изпратим само на най-близките си. Да, да, да! (6–12)
Представете си как посред ниските хълмове се извисява заснеженият връх, приемащ върху себе си тежестта на ледените вихри. По същия начин се възвишава и Архатът, приемащ върху себе си цялата тежест на несъвършенството на света. (6–442)
Има ли отдих за Архата? Знаете, че отдихът е смяна на труда, но истинският отдих за Архата е мисълта за Прекрасното. В прекрасното мислене Архатът вижда стълбицата на възхода. В това действено мислене е отдихът за Архата. Ние чакаме чудо, ние се стремим да излезем от затвора, но стълбата на Архата е само в прекрасното. Да не замърсим, да не принизим този път! Само на него ще привлечем това, което сега ни се струва чудо. (8–177)
Не трябва да се мисли, че Архатът може да изпусне от съзнанието си, макар и само за миг, водещата воля. Той би бил обикновен човек, ако не носеше постоянно чашата на подвига. Изворът на неговата мощ ще пресъхне в същия момент, когато той престане да усеща в ръката си нишката на Йрархията. В това осъзнато постоянно бодърстване се заключава особеността на Архата. (8–196)
Архатът притежава качеството да не притъпява своите чувства. Това може да се нарече каменен аскетизъм и той се постига не с някакви особени прийоми, а с просто разкритие на сърцето. Архатът никога не жали себе си и това качество трябва да бъде не умствено, а да стане негова истинска природа. (8–407)
Архатът притежава сърдечен устрем и умение да се ориентира и в голямото, и в малкото. Той пести основната енергия и постоянно се стреми към благо. Мъжество и търпение са също негови неотменими качества. Обаче нелепо е да се разбира същността на Архата като нещо земно, макар и да се формира на Земята. Той представлява своеобразен фокус на всички нови образувания. Неговото съзнание вижда всички привидно невъзможни земни условия, но сърцето му разбира как да преобразува тези прегради. Слабите духом постоянно бягат от битката или по-точно от това състояние, което ние наричаме битка. Но никакво друго определение няма да отговаря по-добре на състоянието на борба и преуспяване, свързано с духовното напредване на ученика. (7–585)
Нито един Учител не е считал своята работа за завършена и заслужаваща награда. Това е качеството самоотверженост на Бодхисатва. Без да насилва волята, той търпеливо и незабелязано направлява към благо всяка подходяща сила. Не е трудно да се направляваш под ръководството на Бодхисатва, защото той предвижда всяка особеност на духа. Да не забравяме обаче, че можеш да вървиш знаейки целта, но, ако броиш всеки камък, на който е стъпил светият крак, това ще бъде патешко ходене. (4–332)
За Богочовека толкова много е говорено и толкова усилия са направени, за да бъде обоготворен. Много са писмените паметници, разказващи за Образи, устремени към Висшите светове. Но колко неясно са се съхранили те в човешкото съзнание! Богочовек, който е заминал за други светове! Ние, Братята на човечеството, търсим и налагаме Богочовека на Земята. Ние почитаме всички Образи, но особено тачим този велик образ на Богочовека, който носи в сърцето си пълна „чаша“ и, макар че е способен да полети, принася на Земята цялата „чаша“. Така Богочовекът е носител на огнения знак на Новата раса. Същият е Архат, Агни йога, Тара. (6–14)