Говорим за дъга на съзнанието, тъй като пълен кръг представлява съзнанието на Архата. Но съществува по-висока стелен на познанието и тогава казваме: „Напълно утвърден“. Космическият Магнит е нашата съкровена мощ. Величието на тази сила е необятно. Ако духът би могъл да го разбере, то безстрашието би изпълнило цялото сърце и радостта би прозвучала във всички сфери. Така върви Архатът, носейки силата на Космическия магнит в сърцето си. (6–21)
Как може да се дойде близо до източника? Как може да се придобие висшето познание? Само чрез закона за Йерархията. Ръката водеща е ръката издигаща и ръката насочваща е ръката, отваряща пътя към висшия закон. (4–654)
Законът за Йерархията се възприема от хората като някакво лично право. Но те забравят, че Йерархът е само звено от веригата и от своя страна изпълнява волята на по-висшия. Само така може да се отговори на високото предназначение и да се оправдае оказаното доверие. (4–655)
Йерархията се основава на закона за приемствеността. Чрез изпълнението на висшата воля се установява Йерархията на служенето. (4–659)
Законът за Йерархията стои в основата на цялата Вселена. Когато всепроникващия Космически Разум напряга своите елементи, различните по своя потенциал енергии получават своето назначение, заемайки съответното място в скалата на нарастващата мощ. Така потенциалът на енергията й дава първенство или по-нисша степен, като по същия начин са определени в еволюцията и степените на човешкия дух. (4–666)
От всички принципи, водещи към разширение на съзнанието, принципът на Йерархията е най-мощен. Къде може да се насочи духът без водещата ръка? Ръката на Йерарха установява направлението на съдбата и насочва към най-добрия срок изпълнението на събитията. (4–668)
Подчинението на нисшето на Висшето лежи в основата на Космоса. Този закон важи с пълна сила и по отношение на различните енергии. Подчинението на нисшето на Висшето довежда до пречистване, но човечеството подчинява на нисшето това, което би трябвало да господства. Когато Висшето господства, тогава нисшето получава възможност да придобие свойствата на висшите степени. (5 –115)
Световната разруха е само следствие от нарушаването на Йерархията. Нарушаването на Йерархията влече след себе си разрушаването на цялата причинност и всички законни следствия. (6–154)
Устремяването към Учителя дава пълно разбиране за Йерархията и ще покаже на духа сребърната нишка. (6–160)
Нищо не може така да укрепи нервното вещество, като Йерархията. Същевременно неизменима и неочистима е вредата от пренебрегването на Йерархията. Но това не е само грешка или лекомислие. Това е отстъпничество и предателство. (6–191)
Стремежът към постоянно съблюдаване на Йерархията може да ви доведе до нужните стъпала. И обратно — всяко отстъпление е във вреда на бързината на растежа. През пукнатините от непочитането на Йерархията пропълзяват тъмните сили. Затова трябва да се разбере необходимостта от единство с мощта на Висшата сила. (6–192)
Ще се намерят отрицатели на Йерархията, които ще нарекат нейното ръководство насилие. Но Йерархията няма нищо общо с насилието. Тя е закон. Ние не насочваме енергията си без съгласието на сътрудника. Но на когото е ненужна нашата лодка, нека преплува океана, ако иска и на бамбукова пръчка. Ние призоваваме към сътрудничество, но хората често така се боят от сътрудничеството, че предпочитат да се покрият с кал, само и само да не се докоснат до Висшето. Много пъти ще ви се наложи да се отдалечавате от хората заради Йерархията. Те по-скоро ще приемат Безпределността, защото не виждат в нея своята отговорност, докато неизбежността на закона за Йерархията тревожи слабият и себелюбив ум. Не настоявайте там, където пътят е замърсен. Мнозина са неразумните, съгрешили против Йерархията и от това е пяната на тяхното раздразнение. (6–410)
Тя е планомерно сътрудничество, но не е страшно ако употребите и старогръцката дума „Йерархия“. Но ако някой тълкува това понятие в неговото условно разбиране, това само ще покаже, че неговият мозък не е готов все още за сътрудничество. (6–416)
Не можеш да се приближиш към Йерархията със страх. Условието за небоязливост трябва да се разбира като равно на предаността. (6–458)
Нито пълзенето, нито раздразнението, нито изгодата ще бъдат врата към Йерархията, а само свободното служене, сърдечното почитане и съзнателният възход ще приближат към границите на светлината. (6–46)