Чувстващият се нещастен помрачава небето. Той събира около себе си мрак и заразява пространството. Самосъжаляващият се сам пресича пред себе си пътя на успеха. (13–392)
Самата мисъл за опасностите е вредна. Мислейки за тях, ние усилваме техните вибрации и можем с това да нарушим равновесието. Мисълта за опасностите поразява много наши центрове и безпорядъчно изяжда ценната енергия. (9–190)
Често хората губят равновесие, когато слушат за премеждия. Опасявайки се от едно, те сами призовават десет други. Но с придобиването на опит хората ще разберат, че всяка опасност изисква преди всичко равновесие. Истинският борец знае, че опасности могат да дойдат от горе, от долу и от всички страни, но това не го плаши. Обратно, напрягането на всички сили му носи ра-дост. (13–449)
Може да се забележи, че големите сътресения понякога по-малко разрушават организма, отколкото малките. Причината е в това, че при големите сътресения се включва в действие психическата енергия, която изгражда мощна защита. При малките сътресения и защитата ще бъде слаба. Когато говоря: „Натоварвайте ме по-силно, когато вървя към прекрасната градина“, това не е поетически образ, а практическо указание. В големите сътресения духът укрепва и съзнанието се очиства. Запасът от психическа енергия трябва да бъде попълван, но без нагнетяване няма да се получи Висшата помощ. Даже такава енигматична пословица: „Колкото по-зле, толкова по-добре“ — има някакво основание. (12–240)
Действително, сътресенията могат да върнат човечеството към правилното мислене. Не един път великите сътресения са преобразували народите. Утвърждаването на здравите начала е ставало с гръм и трясък. Народите бедстват заради въздигането си. Само невежите не могат да разберат огненото пречистване. (12–331)
Казват, че гладът е пречка по пътя към Бога, но ние бихме добавили, че благополучието е тъмна вода. Които разбере разликата между благополучието и глада, той ще навлезе в потока. Не е възможно да се мисли за прекрасните пространства сред мъгла от благополучие. (7–637)
Благополучието е гробище за духа. То запушва духовните уши и затова никой от знаещите няма да го измерва със земните мерки. Така и ние трябва да се равняваме по върховете, без да мислим за подземните реки. (8–391)
Всеки добър деятел се подлага на гонения от тъмните сили. Често хората изпадат в отчаяние от несправедливите преследвания, но те трябва да разберат, че тяхното присъствие е смутило хаоса. По-добре е да бъдеш смутител на хаоса, отколкото да се превърнеш в част от тази непроявена маса. (13–240)
Ако проследим за какво са били преследвани най-добрите хора на всички народи, може да се види, че лъжливите обвинения са били винаги почти еднакви и са поразявали със своето неправдоподобие. Но в следващите векове е последвало признание, сякаш изобщо не е имало гавра. Може да се каже, че такива високи деятели не са могли да се вместят в човешкото съзнание и мечът на палача винаги е бил готов да понижи твърде високата глава. (13–222)
Преследваният води след себе си преследвачите. Това е стара истина за преимуществото на преследваните. Много преследвачи са се обръщали и тръгвали по пътя на преследваните, тъй като самото следване на техния път им предавало известна притегателност. Затова ние поедпочитаме пътя на преследваните. (7–352)
Има примери, когато гонителите са се превръщали в стълбове на преследваното от тях учение (Има се впредвид случая на апостол Павел). Учителят винаги изпитателно оглежда своите гонители. Тяхната сила може да се окаже дотолкова съществена, че да е необходима само една искра, за да се запали пламъка на благото. Обикновено развитието на яростта става от невежеството. „Великият пътник“ е казвал: „Когато кучетата се освободят от веригите, те се нахвърлят на първия срещнат“. (13–178)
Преследвачите се носят след Великите учители подобно на прах след ездач. Могат да се открият същности, които в редица животи упорито са се стремяли да навредят на Учението. Разумни хора са запитвали такива преследвачи, какво ги заставя така свирепо да се нахвърлят върху ненавистного им Учение? Отговорът е бил, че не могат да се спрат в своята ненавист. Такова усърдие обаче свидетелства за обсебване. (13–167)
„Мои върли гонители, накъде ме преследвате?
Без да знаете, ме подкарвате към светлото Убежище“ —
Тази древна песен може да бъде повторена на всички наречия като истина. Затова е по-добре да бъдеш гонен, отколкото гонител. (12–340)
Йогът цени земните гонения по своя път. Всяко такова изтърпяване се нарича ускорен път. Изострянето на чувствата не може да се осъществи без преодоляване на препятствия. Затова нека не презираме всички ускоряващи пътища. (12–397)