Печално е, ако някой не се подлага на нападки. Това означава, че неговата енергия е в слабо състояние и не предизвиква никакво противодействие. Само неосведомените могат да считат нападките за нещастие. (12–94)
Често спасеният смята себе си за загинал, а загиналият смята, че е победил. (12–199)
Всеки има свой враг. По врага узнаваме значението на лицето, както сянката зависи от височината на предмета — Човек без сянка не съществува. Нито едно Учение не е било издигнато от приятели. Ако врагът е сянка, то клеветата е тръбен звук. (4–270)
Малко е да се каже: „Радвайте се на врага“. Трябва да се научите да разбирате неговия прийом. Като неизвестно в задача стои врагът. Но всяка задача има своето решение, следователно е възможно решението и на всеки забелязан враг. (4–303)
Врагът чрез самата си вражда е неразривно свързан с нас и в тази връзка се заключава слабостта му. В своята ненавист той приковава съзнанието си към нас и започва да изпълва съществото си с нашите представи. Без да съзнава той често започва да ни подражава, отначало по външни прояви, но впоследствие може да бъде увлечен и вътрешно, привлечен от космичността на заданието. Когато врагът е привързан към нас, можем да гледаме на него като на неразумен член на домочадието и да му намерим място до нас. Той би могъл прекрасно да послужи като крак на вашата работна маса. (3–138)
Не може да има движение без напрежение — затова всяко постъпателно учение се нуждае от врагове, както и от Учител. Не могат да се прескочат възлите по пътя, но знайте, че никакво нагнетяване няма да премине без полза. Трябва само да се прояви цялото зло, за да излезем от пламъка на злобата.
Укротителят на зверове първо предизвиква яростта им, за да изнаменува укротяването. Разбира се, само Учителят може да доведе врага до безумие. Така Учителят и врагът са крайъгълните камъни (на Учението). (6–38)
Всяко провъзгласяване на истината трябва да има врагове. Хаосът се бори с проявеното. Не трябва да се огорчавате от тази борба. Тя е не само естествена, но и полезна. Представете си, че някакво провъзгласяване няма врагове — то ще бъде толкова нищожно, че няма да убеди никого. Враговете представляват пробен камък и сами със своята ярост определят значението на провъзгласеното. Трябва да се гледа на враговете като на стъпала по пътя на възхода. (13–483)
Не създавайте (нови) врагове! Познавайте ги, пазете се от тях, пресичайте техните действия, но нямайте злоба. И ако врагът дойде доброволно под вашия покрив, съгрейте го, тъй като вашият покрив е голям и новодошлият няма да заеме вашето място. (2–2.V.4)
В час на човешка несправедливост си спомняйте за пространствената справедливост. Ако можем да бъдем уверени, че служим на еволюцията, то можем да разчитаме на пространствената справедливост. Но тази същата справедливост предписва и необходимата предпазливост спрямо тъмните сили. Обикновено те не се приближават непосредствено, тъй като тяхната аура може да бъде разпозната, а избират не по-малко от трима посредници, подбирайки много прецизно градацията в тази последователна верига. (6–283) Но не чернички ще ги видите, а сивички и почти белички (6–284)
Черните не обръщат внимание на нищожния човек. Те смятат, че първите стъпала на служенето са особено полезни за тях, защото за предателството е нужно нещо да се знае и такова относително знание, неукрепнало с преданност, може да се намери само на първите стъпала. Печално е да се наблюдава с какви незабележими отклонения ученикът започва да заселва в себе си равнодушие, намирайки красноречиви оправдания за своята слабост. И щом като един ден е протекъл безнаказано в унижение на Учителя, защо пък утре да не продължим по-нататък с хулене на Всевишния! (6–311)
На злото не са необходими отделни личности, на него му е нужна въобще вредоносност. (7–407)
Творчеството на тъмните е много еднообразно. Погрешно е да ги смятаме за някакви виртуози — по-правилно ще е да ги определим като увъртащи лъжци. (7–271)
Вредителите изпробват всички мерки, тъй като не могат да бъдат сигурни къде злото ще разцъфти и къде няма да намери почва. (7–424)
Както светлите, така и тъмните са монархични. (7–276)
Тъмната аморалност почива върху дисциплината на страха. Ние отделяме голямо внимание на закона на кармата, но на другата страна цари дисхармонията и разрушението. Там основите се крепят на тиранията, но трябва да се има впредвид сплотеността на тъмните. (6–111)
Границата между светлината и тъмнината е много лъкатушна; но сърцето може да разпознае безпогрешно привържениците на тъмнината. Който се бои от бъдещето, той е от тъмнината. (7–403)