Тъмните съхраняват далеч повече връзката си със своята Иерархия, отколкото така наречените „войни на светлината“. (8–339)
Без тъмнината не би съществувало и сиянието на светлината, тъй като само в тъмнина е видна светлината. (1–22.V.22)
Колкото по-силна е светлината, толкова по-голяма е тъмнината. (12–580)
Ако забележите нечовешка жестокост, това е признак на тъмните. (8–75)
Тъмните особено се стараят да съкратят живота на светлите труженици. Те се възползват от всяко отслабване на организма, за да поразят слабото място, затова пазете здравето си. (13–86)
Има заблуждение, че силите на злото по-силно се проявяват на земен фон, отколкото силите на доброто. Но силата не е във външната забележимост, а в мощта на енергията, която е незрима. На земята и най-мапкият мрачен жител може да сътвори достатъчно зло, а към него се приобщават и тънки същности, които познават цялото насаждение на злото. (13–434)
Има много места, където се събират тъмните. Но не изображения на Сатаната, а църковни предмети изобилстват там. Само разпознаващият чрез сърцето ще различи къде са лукавите същности. (13–137)
Срещите със служителите на тъмнината не са редки. Те могат да имат безобразен вид, но има и такива, които са обкръжени със сияние. Само разширеното съзнание може да различи техните лица. Може да се съжалява, че така наречените „служители на благото“ далеч не показват също такава преданост. (13–335)
Страхът и раздразнението са врати на тъмнината. (7–558)
Изтичането на невидима енергия, съпроводено с телесна сънливост, е верен признак за участие в отразяване нападение на тъмните. Изтичането на сърдечна енергия може да бъде и незабележимо, затова напомняме за отдих, във вид на смяна на занятието, за да се даде възможност на енергията отново да се акумулира. (7–516)
Силите на мрака нападат не само слабите, а много често хаосът притеснява и най-силните крепости, така както и бурите са най-яростни срещу скалите. (9–261)
Слабите умове не възприемат добрите начала и лесно се смущават от тъмните сили. (9–288)
Ако някой остава глух за знанието, значи той е от тъмнината. Не забравяйте, че закон на мрака си остава отрицанието.)9-289)
Особено тежки са нападенията на тъмните, когато наблизо има обсебени или психически болни, които са като отворена врата и не само привличат същностите към себе си, но представляват един вид канал към всички околни. (8–643)
Невъзможно е да се спре потокът на злата воля. Само самоотверженото и постоянно помнене на доброто начало може да прекрати гибелната вълна. (12–192)
Понякога злото изглежда като победител, поради неустойчивостта на доброто, но този превес е кратковременен. Злото възниква заедно с империла, но тази отрова може да предизвика само краткотрайно възпламеняване, след което преминава в разложение и постепенно разрушава своя породител. Ако агни е поне отчасти проявен, той постепенно се усилва и когато империлът вече ще е разложен, агни, обратно, придобива пълна сила. Затова съветвам да се издържи първият натиск на злото, след което да се предостави то на собственото му самоизяждане. Полезно е да се запомни това и да се събират не само сили, но и търпение, за да се победи вече осъденото на разрушение. (8–543)
Моят дух е щит за вас. (1–9.8.21) Моята ръка ще отстрани опасностите пред вас, доколкото позволява съдбата. (1–1.12.21)
Всеки може да се защитава преди всичко чрез силата на духа си. (8–558)
Ръцете, които ви заплашват, няма да ви достигнат, ако вървите обвити от спиралата на преданността. Добре би било окото да види с грубото си зрение бронята на преданността, но тогава човек не би бил вече в нисшето си състояние. (3–92)
Когато злобният пламък се срещне с великия огън на сърцето, той става подчинен, само усилвайки агни на Великия дух. Където сърдечния огън не е помрачен от преходящето, от самосъжалението, от съмнението, от страха, там не може да има поражение. (8–650)
Мнозина ще попитат: За какво толкова бавим унищожението на враговете? Главните причини са две: на първо място е обстоятелството, че може лесно да се навреди на близките, засягайки обвързания с кармата им враг. На второ място враговете са източник на напрежение за енергията, защото нищо не може така да нагнети енергията, както противодействието. Тогава защо да изобретяваме изкуствени препятствия, щом като черните се стараят с всички сили да увеличат нашата енергия? (4–319)
Злото създава субстанция, по плътност подобна на благодатта. Разбира се, Великият дух поглъща и трансмутира масата зло, но даже и на него не му е леко да приема отровата на света. Би било несправедливо да се струпва цялото зло само върху добрите духове. (7–499)