Несъмнено човек, който притежава нежно сърце, голямо съчувствие и любов, е по-способен да изпита това чувство и настроение. Това чувство може да се нарече интуиция - нещо независещо от чувствата. Възможно е жената да го усеща по-силно от мъжа. Много често жената казва на мъжа: " Чувствам това, чувствам, че нещо ще има успех или ще претърпи неуспех" - а когато той я попита за причината, тъй като мъжът е много разумно същество, тя само ще повтори: "Чувствам го". Това е език, който тя разбира, но мъжът не го чува.
Съществува друг тип опит, друго преживяване. Той е достъпен не само за духовни или много възвисени хора, известен е и на художника и на изобретателя. Дори човек да не вярва в това, то си съществува и се проявява. Това е усетът как точно да се създаде някое изобретение, как да оформи някоя нова система или план, как да напише поема. Хората могат да свързват достиженията на великите изобретатели с това, че те са изучавали механика и достиженията им са резултат от наученото. Но съществуват хиляди студенти, които изучават механика, а далече не всеки става изобретател.
Този, който действително достига, създава нещо, несъмнено го създава с помощта на вдъхновение. Може да попитате всеки художник, живописец, график, певец, танцьор, писател, поет: "Можете ли винаги да направите това, което искате, толкова съвършено и толкова прекрасно, както понякога успявате?" Отговорът ще бъде: "Не, никога не знам кога и как ще бъде направено нещо. Идва вдъхновението и тогава мога всичко. Но ако не дойде - нищо не се получава". Поетът може в продължение на шест месеца да се опитва да напише поема -тази, която жадува неговата душа, все да не успява и в един миг да я завърши, ако вдъхновението почука на вратата. На великите музиканти също не им трябва дълго време, за да напишат своите най-прекрасни произведения, своите шедьоври. Това, което им е отнело много време за написване има по-малко значение - именно написаното от тях за няколко мига вдъхновение остава и ще живее вечно.
Така е и с всички аспекти на изкуството - то зависи от вдъхновението. Човек може да стане бъде високо квалифициран в дадена сфера, но това не е изкуство. То е нещо механично и, значи, мъртво. Единственото живо изкуство е изкуството идващо от живия източник, а този жив източник се нарича вдъхновение. Какво е вдъхновението? На тази дума е посветена цялата книга. Това е слушането на свещеното слово, което идва отвътре, и което човек долавя и изразява във форми, линии, цветове, ноти, думи или нещо друго. Но най-интересното и най- прекрасно нещо -е, че еднакво вдъхновение може да споходи едновременно няколко души. Един го рисува във формата на линии, друг го отразява в ноти, трети го написва с думи, четвърти го рисува в цветове. Това показва, че артистично вдъхновение е онзи изобретателен гений, който може във всяка форма да въплъти смисъла на живота. Има ли нещо, на което да се оприличи вдъхновението. Това е красотата, вибрацията.,мъдростта, хармонията. Вдъхновението е енергия защото носи велика радост, която блика от художника или изобретателя; то е мъдрост, защото носи разбиране за изпълнението и завършването на замисленото; то е светлина, защото огрява сътвореното и няма вече тъмнина и непонятност; то е хармония, защото именно чрез хармонията се достига красотата.
Съществува още една форма да достигнем до великото озарение, до велико пробуждане на душата, и тази форма може да се изобрази във вид на човек, движещ се в огромна стая, пълна с всевъзможни неща. В нея няма светлина, с изключение на светлината, идваща от прожектора в неговата собствена ръка. Ако той насочи тази светлина към музика - музиката става ясна за него, ако насочи светлината към словото - словото става ясно за него, ако насочи светлината към цветовете — всички цветове стават ярки и различими, ако насочи светлината към линиите - всички линии се групират в хармонична и прекрасна форма стават видими за него.
Прожекторът може да става все по-голям и неговата светлина може да се разпространи все по-далече. Може да бъде насочен към миналото и миналото да стане толкова ясно, каквото е било за пророците от древните времена, Може да бъде насочен към бъдещето - и тогава човек може да проникне в него. Тази светлина може да бъде насочена към хората - и хората могат да станат за него подобни на отворена книга. Той може да бъде насочен към предметите - и предметите могат да му открият своята природа и тайна. И ако тази светлина бъде насочена навътре в себе си - тогава Висшият Аз ще бъде отворен за него и той ще може да стане просветлен в съответствие със своята собствена природа и характер.