Именно тази форма на опит, този начин на познание може да бъде наречен откровение. Чрез него човекът може да изпълни целта на своя живот или както казват мистиците, да намери изгубеното слово. Всяко дете се ражда с плач - неговият плач говори за това, че нещо е загубило. Какво е то? -Загубило е словото. Затова нещата, които вижда, не му говорят нищо. То се оказва само и заблудено в един нов свят, където не знае защо е било изпратено. Но когато започне да разпознава майка си и обкръжаващите го хора, отделни цветове и линии, всичко в този свят започва да му говори. То започва да опознава вещите с ръце, уши, нос и уста и така започва да открива вътрешното слово.
Именно това общуване поддържа живота. Не храната и питиетата правят човека жив, а общуването чрез различните чувства, до онзи предел, когато той успее разбере какво му нашепва Вселената. Това общуване прави човека жив. Когато мислим за своя живот, когато сравняваме болката, пренесена от нас, с радостта, която сме изпитали, делът на радостта е много малък. И дори за тази малка частица радост се налага да платим и по такъв начин тя се превръща в страдание. Ако природата на живота е такава, как бихме могли да живеем, ако го няма това общуване, тази връзка, ако не е Словото, което в по-голяма или по-малка степен слушаме от всички вещи и от самата природа?
Намирането, осъществяването на тази връзка се проявява в откритието, че няма нито една стена, нито една бариера вътре в нас или между нас и окръжаващия свят. Към това откритие е устремена нашата душа. Чрез това откритие идва откровението! Това е и целта на целия живот на земята.
ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК
Аджмир - град на 375 км. на югозапад от Делхи, място за поклонение, където се намира гробницата на суфи светеца Моин-уд-дин Чишти.
Акаша (саискр.) - фина, свръхчувствителна същност, изпълваща цялото пространство; небе; при суфите - приют или помещение, а също така възможност. Фактически, тя е Всемирното Пространство, в което неотменно е заключена вечната Мислена основа на Вселената в нейните постоянно менящи се аспекти на плана на материята и обективността и от която се излъчва първото Слово или звук. "Петте акаши" са петте признака, проявяващи се във физическия свят чрез петте органа на чувствата.
Акбар ( араб.) - "велик, най-велики", името на един от монголските Императори (1542-1605), който покорил империя, заемаща голяма част от Индия и Пакистан. Той противопоставил своя образ на войнствените мюсюлмански ортодокси, предпочитайки веротърпимостта, разрешавайки бракове между хора от различна вяра и обсъждане на въпросите за религиозните вярвания между мюсюлмани, индуисти, християни и зороастрийци. След 1582 г. той формира своя "din-e-ilahi”, или "tauhid-e-ilahi” -монотеистична вяра, обединяваща всички религии в империята.
Алгос - гръцка двойна флейта.
Аллахабад - град в Централна Индия, където се сливат реките Ганг и Ямуна.
Анахад Нада (санскр.) - "непобедим", "ненараним". Чакра в центъра на сърцето, "звук на Абсолюта"; при суфите вж. Саут-е Сармад.
Арии - в дадения случай племена и народи, принадлежащи към индоиранската езикова общност.
Барода - град в източна Индия близо до Бомбай, столицата на щата Гуджарат. Градът, в който се е родил Инаят Хан.
Бенарес (Варанаси) - град на брега на Ганг, един от най-древните центрове на ведическата култура на Индия, в него има множество храмове и манастири.
Бене Израел (ивр.) - "синове на Израел"; така се наричат хората, принадлежащи към юдейската, християнската и мюсюлманска религии.
Бемол (муз.) - знак, показващ, че нотата, пред която стои, трябва да се свири с половин тон по-ниско.
Бодхисатва (санскр.) - буквално, "този, чиято същност (сатва) е станала разум (бодхи)".
Брамин (санскр.) — представител на висшата от четирите касти в Индия; свещенослужител.
Брахман {санскр.) - безличен, висш и непознаваем Принцип на Вселената, от чиято същност произлиза всичко и в който всичко се завръща, който е вечен, безначален и безкраен.