Ваджаб (араб) — при суфите вид духовен екстаз, който понякога завладява вярващия.
Вазифа (араб.) - буквално "пенсия, давана на човек за минала служба", ежедневно задание или поклонение; при суфите название на определено суфийско упражнение.
Вайрагя (санскр.) - "отвращение", освободеност от всички суетни привързаности и желания, отсъствие на страсти.
Валмики (санскр.) - древно-индийски светец мъдрец, смятан за автор на "Рамаяна".
Веданта (санскр,) - мистична философска система, израснала от усилията на много поколения мъдреци да изтълкуват съкровения смисъл на "Упанишадите" (древни трактати за произхода на Вселената, природата и същността на Божествата, връзката на духа и материята, природата на човешката душа и Егото).
Веди (санскр.) - "откровение", свещени писания на индусите, от корена "вед" - "зная", или "божествено знание"; най-древният сборник от религиозни текстове, написани на санскрит. Ведите не са цялостен труд, а се състоят от отделни Веди: "Сама веда", "Риг веда", "Яджур веда" и "Атхарва веда". Всяка от Ведите и почти всеки химн в тях, са написани от различни автори, разделени от цели епохи. Всички ведически писания се делят на две големи части: "раздел на деяния и трудове" и "раздел (божествено) знание"; "Упанишадите" се отнасят към втората категория.
Книгата "Гайян" - название на една от книгите с изречения от Инаят Хан, където той е записвал мислите, които идвали при него по време на медитация. Дословно "гайян" означава "песен", "песнопеене" (хинди).
Гама (муз.) - постепенна, възходяща или низходяща последователност от звуци на всякакъв лад, звуков ред.
Гати на Зороастър (Заратустра) - "гата" буквално означава "строфа", "песен", "стихотворна големина"; поеми, създадени от Заратустра и влезли като част от религиозните източници на персите (Авеста).
Гиза-и-Рух (араб.) - едно от поетичните названия на музиката.
"Гита" на Кришна - в дадения случай се има предвид "Бхагавадгита" (санскр.). "Бхагавад" буквално означава "Владетел", "Гита" - "песен", "химн". "Бхагавадгита" - "Песен на Господ (Кришна)", част от "Махабхарата", великият епос на Индия. Тя съдържа знаменателния диалог, в който Кришна и Арджуна, негов ученик, на полето Курукшетра беседват за висшите принципи на духовната йога. Тук Кришна е Божество, Господар на Възторга, Любовта и Бхакти, проявяващ себе си чрез единството на мъдростта и труда.
Гони - пастирки, които слушали флейтата на Кришна и на които той се явил в техните видения (по индийските "Сказания за Кришна").
"Десетте мисли на суфите" - програмен документ на Суфийското движение, съдържащ основните концептуални идеи на Инаят Хан по материали от традиционни суфи източници.
Джафар {араб,) - 1. Изкуство за приготовление на амулети и вълшебства; 2. Нумерология (наука за численото значение на буквите).
Джелал (араб.) - "достойнство, величие, слава"; при суфите означава активен принцип на мъжката сила, в тялото на човека се отнася до дясната страна. Даоистката категория Ян.
Джемал (араб.) - "красота, изящество"; при суфите - пасивен женски принцип, придаващ мекота, пластичност, разбиране. Лявата страна на тялото. Даоистката категория Ин.
Диез (муз.) - нотен знак, показващ повишение на нотата с полутон.
Дисонанс (муз.) - съчетание на два или няколко звука, образуващи рязко, напрегнато, "нееднородно" съзвучие (от латинската дума ,,dissono" - "безредно звуча"). Дисонансните интервали са секундата, септимата и др.
Дравиди - раса, населявала някога Южна Индия.
Дева (санскр.) — Бог, "лъчезарно" божество, от корена "див" - "сияя". Небесно същество, ангел. В индуизма - небесен обитател - добър, зъл или неутрален.
Его (лат.) - "Аз"; съзнанието в човека "аз съм аз" или чувството "аз съм". Може да се говори за съществуването на две Его в човека: смъртно или лично, лъжовно его и Висше, Божествено и Безлично Его, което в същност е Индивидуалност.
Зат (араб.) - буквално "природа", "същност", "източник"; при суфите - Единния Съществуващ, Бог или Абсолют.
Зеб-ун-Ниса - персийска поетеса.
Земзем или Замзам - свят извор в град Мека, от който мюсюлманите, извършвайки хаджилък, си наливат свята'вода.