Зенд-Авеста - общо название на свещените книги на персите. "Зенд" означава "коментар или тълкувание", а "Авеста" (от древноперсийското "абашта") - "закон".
Зикр - (&кг - урду, йЪхкг - араб.) - букв. "поменуване", мантра, произнасяне на глас на молитви и божествени имена; при суфите - название на определено упражнение.
Зороастър - велик законодател и основоположник на религия, наричана ту маздеизъм, ту магизъм, парсизъм, огнепоклонничество или зороастризъм. Родово име на велики реформатори и законодатели.
Иманентен (лат.) - буквално означава "свойствен", "присъщ", вътрешно присъщ на някакъв предмет или явление, произтичащ от неговата природа.
Интервал (муз.) — от латинското "intervallum", което означава "разлика, разстояние, промеждутък". Разстояние между два различни по височина звука.
Исм-е-Азам (араб.) - букв. "велико име", епитет за Бога ("ism" - "име", "a’zm" - "велико").
Исмахизъм - същото като Исм-а-Азам.
Кааба (Каба) - мюсюлманско светилище в Мека, голям център за поклонничество. Това е неголямо съоръжение с кубична форма с едно отверстие за достъп до света. В североизточния ъгъл се намира "черният камък" Кааба, който, както гласи легендата, паднал от небето и бил бял като сняг, но постепенно станал черен заради греховете на човечеството. "Белият камък" - предполагаемият гроб на Исмаил - се намира в северната страна на светилището, а мястото на Авраам е на изток.
Кабала (евр.) - от еврейския корен QBL - "получавам". 1. Съкровена мъдрост на еврейските равини от средновековието, наследена от по-древни тайни доктрини, докосващи се до божествени предмети и космогонията. 2. Древнохалдейска тайна доктрина - окултна система, предавана устно и тълкуваща еврейските Писания и библейските алегории. Един от нейните клонове се занимава с еврейските букви като образи, подобни на Звукове, Числа и Идеи.
Кавал (араб.) - "музикант", певец; при суфите - певец и изпълнител на духовни песни.
Кала (санскр.) - мярка за време; цикъл и собствено име, или име, дадено на Яма, цар на подземното царство и Съда над Умрелите.
Карма (санскр.) - букв. "действие", "работа", резултат и ритъм на минали действия и постъпки.
Карнатическа раса - същото като дравиди.
Кемал (араб.) - "съвършенство"; при суфите това е точка между Джелал и Джемал, Вид енергия, уравновесяваща двете противоположности.
Музикален ключ — условен знак, който се поставя в началото на петолинието. До ключа се пишат знаци (диези и бемоли), указващи тоналността (точната височина на звуците в лада), в която е написано произведението.
Консонанс (муз.) — съчетание на два или няколко звука, образуващи съгласувано, слято звучене (латинското "consono" означава "слято звучене"). В теорията на музиката консониращите интервали е прието да се разделят на съвършени (кварта, квинта, октава) и несъвършени (терца, секста).
Контрапункт (муз.)- съчетание на два или няколко самостоятелни, често контрастни, мелодични гласове. Думата "контрапункт" произлиза от латинското "puncctum contra punctum" -"точка срещу точка", нота срещу нота, глас срещу глас,
Кришна (санскр.) — Аватар, син на Девака и племенник на Канса, индийски цар, който търсейки Кришна при пастирите на крави и овце, които го укривали, убил хиляди новородени младенци. Повестта за зачатието, рождението и детството на Кришка е точен прототип на историята от Новия Завет (на индийски "Сказание за Кришна").
Кули — товарач или носач.
Лама (тибет.) - звание за жрец от висша степен, който може да бъде гуру в манастирите.
Лассия Нритя (санскр,) - женското начало в индийския танц, на което са присъщи мекота и пластичност,
Махараджа (махарадж) - велик господар.
Мажорен (муз.) - един от двата (заедно с минорния) най-разпространени в музиката ладове. Характерен признак за мажо-ра е светлият тон, ярък, твърд, мъжествен характер на тоническото тризвучие.
Мантра (санскр.) - дословно "път"; свещени стихове от ведическите текстове, които се използват като магически формули, мистични слова, звуци, букви или числа, носещи определена сила и мощ.
"Мантра шастра" (санскр.) - брахманистки окултни писания.