Глава 7
МИСЪЛ И ВЪОБРАЖЕНИЕ
Умът има пет аспекта, но най-известният е този, за когото използваме думата "ум" - т.е. създаващият мисли и въображение. Умът е почвата, от която от мислите и въображението израстват растения. Те живеят в нея, но тъй като постоянни се появяват свежи леторасли, растенията и дърветата, които са се появили по-рано, са скрити от очите на човека и само новите "растения" са доловими за неговото съзнание. Човек рядко си спомня за минали мисли и образи, защото те не са пред него, но когато пожелае да намери мисълта, на която някога е придал форма, тя незабавно се появява, защото всичко, веднъж изречено, продължава да съществува.
Тази част, до която съзнанието няма пряк достъп, се нарича подсъзнание. Съзнанието остава на повърхността, правейки за нас ясна тази част от мислите и мисловните образи, които току-що са протекли или към които все още гледаме. Всички мисли и фантазии, които някога са родени от човека, продължават да съществуват.
В каква форма се проявяват? Във формата, дадена им от ума. Душата приема форма в този физически свят, форма, заимствана от света. Мисълта също приема форма, заимствана от света на ума. Затова ясният ум може да надари мислите с ясна форма, а смутеният ум произвежда неясни мисли. Така е и при сънищата - сънищата на човека с ясен ум са ясни и ярки, сънищата на хората с неясен ум са объркани. Интересно е, че сънищата на художника, поета, музиканта, на този, който живее в красота и мисли за красота, са красиви, а сънищата на тези, в чиито ум има съмнение, страх или смущение, са изпълнени с кошмари.
Това доказва, че умът дарява на мисълта тяло, придава и форма, посредством която мисълта е способна да съществува. Мисълта не остава единствено в съзнанието на този, който я е сътворил. Тя се отразява и в околните. По такъв начин между хората се поражда беззвучна връзка: мисълта - форма на един човек се отразява в ума на друг. И тези мисли-форми са по - мощни и ясни от думите. Много често пораждат по-голям ефект, от произнесеното слово, защото езикът е ограничен, а мисълта има значително по-голям диапазон на изражение.
Въображението - това е неконтролирана мисъл. Може да попитате - добре ли е да се притежава силно въображение? Хубаво е да си силен. Ако човек има сила на ума, тогава и въображението е силно, и мисълта е силна, и самият човек е си» лен. Но богатото въображение означава изтичаща от човека сила, която се разпространява без неговия контрол. Затова силното въображение не винаги е много добро. Необходимо е да притежаваме и сила на мисълта. Всъщност, какво представлява мисълта. Мисълта е самонасочено и контролирано въображение.
Ако мисълта притежава тяло, привързана ли е тогава към определено място или се разпространява по цялата Вселена? Това е сложен въпрос. Да си представим човек, който е в затвора. Нима неговият ум също е в затвора и не може да проникне отвъд решетките? Разбира се, че може. В затвора е само тялото на човека, неговият ум може да отиде където поиска.
Възможно е мисълта, родена от в ума, понякога да стане пленница на този предмет, мотив, източник или сфера на приложение, в който изпълнява своето предназначение. Но същевременно тя е способна на мига да достигне всяка част на Вселената.
Съществува още един много интересен аспект при изучаването на природата на ума: всеки ум претегля и отразява мисли от такъв вид, каквито са присъщи на самия него. Ако умът е почва, то както на един участък от земя растат цветя, на друг - плодови дървета, а трети ражда само бурени, така и отражението, падащо от един ум върху друг, попада именно върху този ум, който го привлича. Подобното привлича подобно. Ако разбойник или крадец отиде в Париж, той непременно ще се срещне там с крадец, лесно ще открие къде живеят крадците и без проблем ще ги познае, защото умът му е приемник на същия тип мисли. Щом погледите ми се срещнат, ще се установи връзка - техните мисли си приличат.