Выбрать главу

Казаното по-горе съответства на гледната точка на европейската психология. Но това не е гледната точка на суфите. Суфите много обичат поезията, но тяхната страст към нея отива много далеч в изразяването на чувствата, стремежите, желанията и разочарованието разбитото сърце. Според европейската психология целта на поезията не е такава.

Същото е с музиката. За музиканта може да бъде много интересно да създаде някаква магическа музика, рисуваща наводнение или разрушение на даден град и всички живущи в него - за известно време това може да му изглежда като развлечение, плод на ексцентрично въображение, но подобна апокалиптична музика оказва въздействие.

Всъщност чрез изкуството - поезия, музика или танц се създава мисъл или чувство, ефекта от които е резултат от цялостното проявление на твореца. Може да се каже, че изкуството е най-горният пласт. Всяко нещо има най-горен (видим) пласт. Музиката е цял един свят, поезията, изобразителното изкуство - също. Човекът, живеещ в света на изкуството, чувства, познава и обича този; човекът, който живее в света на музиката, има способността да вижда и цени всеки звук. За да бъде докоснато видението, въплътено в музиката, човекът трябва да живее в нея и да наблюдава нейния свят много внимателно. С други думи, не е достатъчно човек да бъде музикален и да запълни своето сърце и душа с музика, той трябва да развие интуицията и способността да вижда с голяма проницателност.

Прекрасно е да се осъзнае, че изкуството във всички свои аспекти е нещо живо, говорещо за добро и зло. Не става дума само за това каква идея открива човек във фреските на старите италиански майстори или каква магия е скрита в скулптурите от стари времена. Тези произведения на изкуството ни говорят за историята, за миналото, разказват ни за художника, който ги е създал, за неговата степен на духовна еволюция, за неговата мотивация и същност, за духа на времето, в което твори. Осъзнаването на всичко това ни учи, че всяка наша мисъл и чувство несъзнателно се възпроизвеждат във всичко, до което се докоснем: в мястото, в камъка, в дървото, в креслото, във всички вещи, които изработваме. В изкуството нещата са стократно увеличени. Чрез изкуството художникът усъвършенства музиката на своята душа, на своя ум. За него творчеството не е автоматичен процес, а осъзнато действие, което поражда много дълбок ефект. Затова не е достатъчно само да се учим на изкуство или да се занимаваме с него, а да го доведем до съвършенство, да му се отдадем пълно, да вникнем в психологията на изкуството, посредством която можем да достигнем до същността на нашия живот.

Глава 6

ЖИВОТ НА МИСЛИТЕ

Бог е всемогъщ, всепроникващ и единствено съществуващ. Това ни навежда на мисълта, че Абсолютът е живо Същество, че няма смърт, че всяко нещо, всяко същество, всяка частица носи и своята продължителност, а животът винаги продължава.

Край или смърт - това е просто една промяна. Всяка мисъл, веднъж появила се в ума, всяко чувство, някога промъкнало се в сърцето, всяка произнесена дума, която, никога повече не сме споменали, всяко действие, веднъж извършено и забравено, щом един път се е осъществило продължава да живее. То е подобно на пътник, който пътьом пръска с дланите си семена, които падат в земята. Когато растенията пораснат, той не би могъл да ги види - той просто е хвърлил семена и е продължил пътя си. Земята ги приема, водата ги полива, а слънцето и въздухът им помагат да растат.

Животът е убежище за всичко - мисъл или дума, действие или чувство. Щом нещо се роди, самият живот се грижи то да расте и да дава плодове. Често на човека му е трудно да проумее това. Той мисли, че веднъж казаното от него изчезва, сътвореното завършва, а чувството отминава. Всъщност всичко претърпява трансформация, която ни е трудно да осъзнаем. Ние виждаме нещо, после отминаваме и мислим, че и то си е отишло. Но то все още е там. Остава и продължава да върви по своя път, защото живее, защото всичко е проява на живота. А животът продължава и тъй като всичко е живот, смърт не съществува.

Несъмнено, раждането и смъртта са начало и край - поточно двете посоки на движение на Вселената. Именно някакъв вид автоматична дейност създава у нас представата, че нещо започва, а друго - завършва. Когато биете камбана, действието трае само миг, но резонансът продължава. Вие му обръщате внимание само внимание само дотогава, докато се чува. След това продължавате пътя си и повече не го чувате, но някъде той продължава да съществува.

Когато хвърленото в морето камъче заставя водата да се движи, човек рядко се замисля до каква степен тази вибрация въздейства върху морето. Всичко, което той може да види, са неголемите вълни и кръгове, които камъчето предизвиква. Човек вижда само тях, защото са пред очите му. Но вибрацията, която камъкът създава в морето, се разпростира много по-далече, отколкото човек може да си представи. Това, което ние наричаме пространство, е един значително по-фин свят. Ако го наричаме море, това море е с най-фината плътност. Ако го наричаме земя, тази земя е неизмеримо по-плодородна от земята, която познаваме. Тя приема всичко и го възвръща, пази го и му позволява да расте. Тя е всичко онова, което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си.