Кърк Мърх също бе уверен в правотата и в силата си.
Корабът на Мърх бе стар малък куриерски кораб. Четирима можеха да пътуват само при добро взаимно желание. По принцип такива кораби се използваха за превоз на 3 до 5 човека на много далечни разстояния при спартански условия. Дама Силана се комбинира с хамстера в една смяна. Кърк с много усилия уреди някакъв товар, колкото да си плати горивото. Трябваше да носят сандъци с инфодискове по линия на културния обмен до някакъв забравен свят, почти непосещаван. Още с излизане в орбита измъкнаха сандъците отвън и ги закрепиха на корпуса. Така си осигуриха второ обитаемо помещение за почивка освен командната кабина. Изтласкаха и някакъв спътник на далечна орбита около звездата Лонтай с което си платиха храната и допълнителното гориво. Мърх се помота още малко докато намери един дребен астероид. Там бе оставил въоръжението на кораба. Монтираха го с Лун. Дарт Клин бе впечатлен от крайцерския разрушител, дълъг колкото самия кораб. Дано не им се наложеше да го ползват. Сигурно Мама Хамстер му го е подарила като пораснал за да не си играе с детски мечове. С такова оръжие шега не бива! Затова го е скрил далеч преди да кацне на този мирен свят. Ако се бе появил с него, щяха да им се изправят косите и да хвърлят всички ескадри срещу него. Навлизането в чужда планетна система с такова нещо си бе чисто обявяване на война. Можеше да разрушава кораби и станции, дори да нанася удари по обекти на самата планета. Вярно, че Мърх имаше само няколко средни заряда, но евентуалния противник не знаеше това. Само по времето на империята крайцери и кръстосвачи се перчеха с такива оръжия. Това обаче бе ново. Кой луд произвежда и продава такива неща? Пирати с такива оръжия могат да прекъснат пътищата и да върнат галактиката в каменната ера. Дребни диктатори могат да се изкушат да тормозят цели планетни системи. Тъмната страна като плевел бе избуяла сама. Какви времена идват! Сега да си млад.
— Мърх, ти вече си ползвал това оръжие?
— Някой не искаше да напусна Янгул. — отвърна Мърх.
— Сигурно ги подаряват по празниците вместо поздравителни картички?
— Махед ми го даде в знак на любов към Алкон. Намират се тук там от преди нападението.
— Добре сте пазарили.
— Бедни сме и вече си ги правим сами. — отвърна Мърх.
— Ако и Алкон ги има, любовта ще е взаимна.
— Има ги. Преораха Янгул преди да кацнат. Не знаеха, че и ние ги имаме. Затова не кацнаха всички. От време на време дори им ходим на гости.
Дарт Клин разбра колко е далеч от реалностите в своето отшелничество. Какъв свят се е навъдил. Май вече няма нужда от лоши. Има ги в изобилие.
Кърк Мърх от време на време тренираше Лун. По време на седмата им тренировка в присъствие на дама Силана и Дарт Клин при тренировка с учебен меч Лунгрен направи невероятен удар и огненото острие премина през единия му долен крайник и късата опашка. Замириса на опърлена козина.
— Четири на едно Дартр Лунр. — Безизразно отчете янгула и погледна изразително Дарт Клин. После допълни: — За менр.
Дама Силана се сепна и стана права. Две сълзи на мъка се стекоха по бузите и. Отпусна се и седна.
Дарт Клин не помогна повече на Лун. След 11 схватки светлинното острие пак премина през два от горните му крайници. Този път обаче не погледна към Дарт Клин. Победата бе чиста.
— Дарт Лун, почини си. Добре учиш падаун.
— Благодаря за урока джедай Кърк Мърх. — отвърна Лун.
Дама Силана при всяко титулуване на сина и с „Дарт“ трепваше. Обърна се към Дарт Клин:
— Той е малък и още не е джедай. Това „Дарт“ звучи грозно. Не го наричайте така.
— „СъперникДостоенКазаНаТой.СилаДаваИме“. — Отвърна Дарт Клин.
— „ПобедаДжедайТой-ИмеДжедайТой“. — каза Кърк Мърх.
— „ПадунДжедайСразиТрудноМного.ПадаунУспя.ДостойноИме“.
— Не искам да става тъмен джедай! — Сълзите и пак закапаха.
— Победи той с болка от 16 обгаряния и много гнявр. Опитай болка ти. Тогава разбереш ти гнявр. Тъмна страна гнявр. — Като каза това Кърк Мърх взе тренировъчния меч от Лун и го подаде на дама Силана.