Тя го взе нерешително. Включи го и зае някаква позиция.
Кърк Мърх се поклони и включи своя меч. Нападна четири пъти докато пробие защитата и. Светлинния лъч премина през средата на бедрото и. Тя се свлече с писък, ръката и се завъртя и преди лъчът на Мърх да се е върнал за защита нейния се заби в средата на тялото му до половината.
Мърх отново зае бойна позиция.
Дама Силана нападна първа и изяде един лъч по задника.
Мърх отново зае бойна позиция.
Дама Силана нападна по-предпазливо, но гнева прекипя и го посипа с четири бързи еднообразни удара. После когато Мърх вдигаше да отбие поредния удар отгоре тя го посече странично.
Кърк Мърх бе сразен и вдигна очи към Дарт Клин който бе сразен не по-малко от него и вдигна красноречиво ръце, че не и е помагал.
— Дама Силана, Пар ли те научи на това? О, Сил-Мама!
— Да.
— Много си взела от него! — Дарт Клин одобрително закима.
— Сега какво? Дарта Силана? Тъй ли ще ми викате?
Кърк Мърх застана мирно и се поклони.
— Благодаря, Сил-Мама.
— О! Мама! Защо и аз не съм „Дарт“.
— Ти за болката на Дарт Лун се би. Пар ти е оставил не само дете. Кръвта ви се е смесила за много време. Имаш сила малко и от Лун. Така е с жени и майки на джедаи почти винаги.
— Не знаех това Дарт Клин. — Кърк Мърх пак се поклони.
— „СилаМногоСтраниИма. НикойВсичкоНеЗнае. МалкоСилаСМногоЛюбовКъмПарВодиПравоТи.“ Силата да е с теб Сил-Мама.
Дарт Клин и Лун потънаха за седмица в почивните камери. Стария джедай спеше като магьосник от приказка с отворени очи. Дама Силана и Кърк Мърх щяха да ги последват след седмица, след като подготвят кораба за скок и го насочат прецизно. През това време докато бяха сами често тренираха заедно и се сближиха. Много добрина усети тя от него и много нежност. Никога не си бе представяла, че един извънземен хамстер може да я разнежи.
Както бе седнала в него и Кърк Мърх се опитваше да я научи да жонглира с леки предмети я прегърна нежно и каза:
— Бяхр близъкр ср Човекр-Учителр.
— Ти! — Дама Силана разбра точно.
— Да! Много време. Не истински роден джедай аз. Нещо като Кърк-мама без дете. Любов от Човек даде на мен Сила. Наш свят и война зависи от Сила и Човек даде Сила с любов.
— И как.
— Не толкова различни външно. Генетично несъвместими, но външно близки за любовр. Правилр дълго. Ти близка си ми.
За своя изненада тя откри, че тази мисъл не я отблъсква. Не беше джедайски трик. Просто не я отблъскваше. Затвори очи и заби глава в козината на врата му. Обхвана тялото му с бедра, а той я прегърна с шестте си крайника. Отвори очи само за миг когато го усети и пак ги затвори.
Като се отпусна до него не вярвайки на себе си, че се е сближила с янгул и не е ужасена от тази мисъл той и каза нежно:
— По вашия стандартр и аз съм жена, и мъжр едновременно.
Дама Силана се притисна в него. Беше и все едно какъв е.
Кърк Мърх го мъчеха тежки мисли.
— Сил-Мама, мисля, аз не отначало джедай, аз като теб. Като Мърх-Мама. Не казал за ефект на близост Учител. Искал да вярвам, че Сила имам много. Аз просто войн.
— Не Кърк. Джедай си. Обучен си. Не е толкова важно колко сила имаш, а как я използваш. Завършил си обучението си.
— Не сигурен за Сила. Учител дал от себе сила на нас. Затова пратил за истински джедай мене, ясно.
— Дарт Клин е от тъмната страна! Разколеба те! Уби те без бой. Това е тъмната страна. Разбираш ли?
— Щом това направи на приятел? Не вярвам на себе си! Лошо съмнение за мене е това! Трудно ще го преодолея. Учител дълго ми е говорил за тъмна страна, но е много по лошо. Убива бавно.
— Не се давай на тъмната страна Кърк. Аз съм с теб. Заедно имаме повече сила. Ти се бориш за своя свят, аз за своя син.
— Затова не искам детето ми да стане като Дарт Клин!
ОРБИТАТА НА МАХЕД
Двете смени се разбудиха преди да навлязат в орбита около звездата Махед. Дарт Клин само клепна с очи и отпусна меча за да даде да се разбере, че е разбрал сигнала за ставане. Влезе в командния мостик преди Лун с шлем. Матовите стъкла дълго и безизразно гледаха дама Силана. Тя почувства подлата му усмивка, но застана гордо и гледаше право в лъскавия му шлем и матовите стъкла. От Пар знаеше, че не бива да се отстъпва пред тъмната страна дори и да си сгрешил, а тя не мислеше, че е сгрешила.
— Какво има, Дарт Клин?
— Нищо. Той е пил от тебе.
— Знам. Тебе какво те засяга?
— Това е органът им за хранене, ако не знаеш. Би смукнал малко кръв и от мене, за да стане малко по-силен.
— Дай му тогава.
— Може и да се наложи. От самото начало ми се стори слаб за джедай, но е прекрасно обучен. Нали не се сърдиш, че аз винаги подслушвам, дори когато спя.