На кого му е притрябвал старческия му живот. Тук никой не знаеше нищо за него и миналото му. Появи се от никъде преди десетина години. За дребни монети купи изоставена къщурка на самия край на малкото планинско селце. Всички решиха, че е от близкия град. Съпругата му е починала наскоро и мизерията го е подгонила, а селото бе бедно и живота евтин. Хората бяха доверчиви. Взеха го за просяк. Лепна се е проваляла както и всички други. Остана само заканата на Дарт Клин към Лун, че ще разнищят историята нацяло, като явен пропуск в неговото обучение, защото Лун не разбра нищо от приказките на Дарт Клин за военно-ленната система на ранната османска империя и годините на комунистическия възход и причините за тяхното сгромолясване. Дарт Клин остана изумен, че Лун няма най-малка представа какво е религия и кой е Бог. Твърдението на Лун, че да палиш за Христос, да колиш за Аллах, да разстрелваш за комунизъм, да тровиш за Фюрера и да бомбардираш за демокрация е една и съща болест на убийци докара Дарт Клин до бяс. Малкия поне не нарече джедаите убийци в името на Силата.
Каква младеж се извъди. В нищо не вярва и нищо не я интересува. Достраша го, че ще остави света на такива.
По време на престоя им Махед загуби една орбитална станция, един ударен катер и получи над 100 попадения на самата планета. щетите бяха сравнително леки — 129 загинали. Едната от бойните им станции улучи алконски разрушител и това бе голяма радост за домакините. Единствената добра новина от последния месец.
С няколко ловки маневри заредения звездолет премина през рядката мрежа на кръжащите разрушители. Люшкането бе особенно неприятно и ги залепваше по стените. За сметка на това спорадичния обстрел не ги застраши сериозно. При един добре пресметнат вираж среден алконски разрушител им кацна на мушката и Кърк Мърх го поздрави с един изстрел. Намираше се границата на чувствителността на радарите и не очакваха да го улучат. Въпреки това Дарт Клин след двадесетина минути залепи шлема си на бордовия телескоп. След малко подскочи:
— Попадение! Браво Мърх. Джедайски изстрел.
Главата на янгула се разтресе от гордост. И с просто око през илюминатора се виждаше огненото зарево което изгря на фона на звездите за няколко секунди.
— „БравоЯнгул. ВинагиСиДобреДошълОтновоТукМахед“ — последва поздрав и от домакините.
Всъщност блокадата на алконите се състоеше от по стотина разрушителя които системно тормозеха Махед на всяка от деветте му обитаеми планети около пет звезди. Изглежда Махед им отвръщаше със същото и двете страни като нямаха сили за по-мащабни операции се изтощаваха взаимно. Никой не знаеше колко време може да продължи така. Сигурно хиляда години. Може тези които са започнали конфликта за търговския път да измрат и на следващите поколения няма да има кой да им каже за какво всъщност е войната.
Стрелбата по тях се усили, но от много голямо разстояние. Не е все едно дали се целиш в цяла планета или в камион около планетата от едно и също разстояние. Постепенно стрелбата се разреди и затихна, а мрежата остана далеч под тях. Не се опитаха да ги гонят. От близък алконски разрушител изпратиха два малки кораба подире им, които се опитаха да ги достигнат преди да са набрали скорост за напускане на звездната система. Свирнаха няколко залпа по курса им, но не бяха готови за междузвездно преследване и се отказаха. Знаеха къде отиват и сигурно им залагаха клопка в околностите на звездата Янгул. На самата граница направиха лека корекция която ги държа двадесет минути залепнали на стените и се отправиха към звездна система Монок. Ако все още ги следяха прецизно можеха и да се ориентират. В това направление имаше три възможности. Монок минаваше за техен приятел и бе малко вероятно да се усъмнят, че ще отидат именно там. Може би щяха да заложат капани навсякъде в това направление.
Влязоха в обичайния график на дежурство и почивка. Дежурствата преминаваха в усилени тренировки и обучение. Силата оставаше единствената им надежда и опора. Монок бе далеч, времето на полет — достатъчно.
МОНОК
По време на дежурството на Дарт Клин и Лун настъпи безпокойство. Лун се взираше в размазаните петна на звездите. Дарт Клин го държеше за ръка. Нямаше нужда от приказки. Лун усещаше близостта на баща си. Безцеремонно Дарт Клин започна намаляване на скоростта и събуди дама Силана.
— Сил-Мама, Лун чувства баща си.
— Аз не съм сигурна.
— Нека Мърх спи. Не би приел още едно забавяне на похода си към Янгул. Там ни чакат и ще ни гръмнат преди да сме мигнали. Имаме гориво за едно ускорение и едно забавяне. Горивото за едно забавяне изтича в момента. Можем да отидем само до една звезда и само до две планети на същата звезда и само едно кацане с аварийна капсула без право на излитане. Помислете добре. Изберете къде да пренасоча кораба. Вие по-добре от мен трябва да почувствате къде е Пар. Жив или мъртъв, вие можете да го почувствате. Оставете се на Силата. Нека тя ви води. Ако сгрешим, втори опит едва ли ще има. Не ви плаша.