Выбрать главу

Дама Силана и Лун се отпуснаха и започнаха да медитират. Дарт Клин посочваше близките звезди. Много пъти и двамата казваха „Не“. Няколко пъти единия казваше „Не“, а другия „Да“. Единствения път когато и двамата едновременно си помислиха „Да“ Дарт Клин си свали любимия шлем и направи гримаса. Добре, че те още медитираха и не го видяха. Постави си шлема отново и се вгледа в безименна звезда на която само компютъра знаеше номера в ззвездния каталог. Мъртви планети около умираща звезда — студена и червена. Ако компютъра не я бе отбелязал специално, нямаше да я забележат освен с инфрачервен телескоп. Толкова студена, че не излъчваше светлина поне във видимия за хора спектър. Превключи шлема на инфрачервено зрение. Сега едва се забелязваше. Едва доловим импулс на Силата? Дарт Клин се замисли дали ще е добре да го открият. Сигурен беше, че не е жив. Както впрочем бе сигурен, че не е мъртъв. Само да е там. Силата заблуждава човек, ако много иска нещо и приема желанието си за воля на Силата. Сега Лун бе вече юноша и нямаше да миряса докато не намери баща си жив или мъртъв. Нека бъде така.

Пренасочи кораба много плавно без да губи скорост. Това не им спести неприятни усещания. Като приключи маневрата през люка се показа хамстерска глава. Сам е излязъл от хибернация! Явно бе подценил силата на янгула. Вярно, че му даваше и от собствената си кръв, но чак това не очакваше. Тримата го посрещнаха спокойно и Кърк Мирх прибра светлинния меч. Дълго гледа командния екран и без да каже дума се довлече до креслото си и се отпусна. Нямаше какво да пита. Горивото за едно спиране или ускорение вече бе изразходвано на половина и то явно по решение на тримата. Все едно.

Започнаха систематично сканиране на планетите една по една. Тук Дарт Клин нямаше равен на себе си. Все пак бе карал същата подготовка като Колонтин Бесс и предполагаше къде може да се скрие един джедай. Откри кораба им на четвъртия опит. Бяха на висока орбита около отдалечена планета. Сближаването продължи около два месеца. Ако някой ги бе търсил, би ги открил без трудност. Поне ако е джедай. Сигурно са ги преследвали дълго и останали без гориво при доста висока скорост са използвали за спиране всичко каквото са имали — кислород и вода за да се установят на някаква орбита и после са потънали в дълбока хибернация. Замразили са се сами. Джедай би постъпил така само ако наистина няма друг изход.

Като се приближиха и се скачиха с кораба им никакви увещания на дама Силана не и помогнаха да отиде да види. Отидоха Дарт Клин и Кърк Мърх. Още с влизането си разбраха, че са ги намерили. Намерил ги е джедай, тъмен джедай. По стените имаше написано послание. Хибернационните камери бяха пренастроени за събуждане след 10 000 години. Функциите за поддръжка на паметта — изключени. Дори се бе подписал — Дарт Хук — едно от зевзечетата на Вейдър. Силата му стигаше само да се гаври с трупове, но подлостта му обхващаше половината галактика. Императора умираше за такива защото пред тях се чувстваше особено велик. Сигурно Хук се е продал на първия срещнат негодник след смъртта на покровителя си. После Дарт Клин се замисли. Погледна към Мърх, който изучаваше надписите. Той се обърна автоматично.

— Повредил е хибернаторите и тогава ги е събудил. Отлетял е преди да се разбудят и те са се замразили втори път сами осъзнавайки положението си, че едва ли ще се събудят с паметта си. Гад.

— Може и така да е станало. Сигурно е искал да прочетат надписите му. Вярно, оръжията са повредени за да не го поздравят за довиждане. Той обичаше да се надсмива над победените и едва ли би пропуснал да ги потормози още малко с гадни приказки докато те са се задъхвали. Не е преценил, че телесната им температура е била ниска веднага след събуждането и ако те са се замразили веднага пораженията не са големи.

— Да. Свързали са замразяване без регулатор и са влезли в хибернация веднага. Това е добре за тях. Били са подготвени.

— Като са спрели да му отговарят, не се е върнал да види какво са направили, защото се опасявал от клопка. Не е имал ученик който да изпрати да провери. Кърмовото оръдие е стреляло спорадично на посоки поне половин година, до изчерпване на заряда си. Умно! Само то е имало енергия от собствен източник. Другите боеприпаси са били изразходвани по време на преследването.