Не бе възможно да ги събудят без повреди при неконтролируемо замразяване. Дори да успееха, паметта им щеше да е безвъзвратно загубена. Можеха да пробват в хибернаторите на кораба на Мърх с голяма доза риск. Добре, че Дарт Хук бе повредил само управлението на хибернаторите, а не и паметта на първоначалното състояние. Бил е сигурен, че няма да ги намерят скоро, поне докато времето има смисъл.
— Сил-Мама, пригответе се да приемете телата на Колонтин Бесс и Пар Милан в двата хибернатора. Дарт Лун нека докара насам половината от кислорода, водата и горивото. Добре, че спестих доста при спирането. Малко по-бавно ще стигнем до Монок, но има и за двата кораба.
— К…как са те?
— Здрави като лед. Не храни излишни надежди Сил-Мама, поне в скоро време. Хибернаторите са били умишлено повредени и… разбираш какво следва. Надявай се втората осигурителна система да си е свършила работата. Старите модели имат резервна система.
— Има ли смисъл да мъкнем и техния кораб? — намеси се Мърх.
— Какво му е на кораба. И аз имам такъв. Няма да е излишен.
— Можем обаче да ги свържем, ако изхвърлиш разрушителя си. Този кораб е по-добър от твоя.
— Не! — отсече Мърх.
— Видя ли! Този тип кораби също има разрушител, само че вграден в корпуса. Това е боен джедайски кораб, а не пощаджия с пушка като твоя.
Кърк Мърх закара скутера до кораба си и Лун направи няколко курса да разпредели запасите. На последния курс дойде с майка си която върна скутера сама. Лун бе изпълнен с гордост от възложената задача. После двата кораба поеха пестеливо към Монок. Вече излизаха от звездната система когато два разрушителя се появиха като две звезди на другия и край. Добре, че вече бяха набрали скорост и двигателите бяха изгасени. Нямаше как да ги забележат от такова разстояние. Цялото пътуване до Монок за Лун бе изпълнено с тренировки и учение. Говореше човешки само с майка си. Дарт Клин тракаше като машина само на галакси и му погаждаше всевъзможни номера. Дори веднъж се събуди извън борда, на скутера на бащиния си кораб. Съвсем непозната машина с надписи на галакси на таблото за управление. Добра се доста трудно до кораба на Мърх без чужда помощ. Затваряше очи и си мислеше какво би направил баща му, ако трябва да включи двигателите или да направи завой и отговорите идваха някак естествено. Дори надписите на галакси му светнаха.
Там Клин го посрещна все едно, че нищо не е станало. Само дето учебния меч бе оставен при екипа за тренировка. Чак сега забеляза на колана си бойния джедайски меч. Там беше майка му и Мърх, заедно с двата хибернатора.
— Има още да учиш, момчето ми. Има. Ще се учиш сам покрай мен, Мърх или Колонтин и баща си, ако се възстановят. При тази скорост е опасно да се съберем лично. Много е опасно, но сме всички заедно с майка ти и двамата спящи джедаи. Тук са и те чакат за твоя голям ден. Колонтин Бесс — ученик на Йода и баща ти — Пар Милан също са тук. На колене!
Лун — вече юноша постави бойния си шлем и коленичи.
— Пред Силата, в присъствието на трима джедаи Колонтин Бесс, Пар Милан и Кърк Мърх тук лично, аз Дарт Клин те обявявам за джедай! Върви по пътя на Силата и Силата да е с теб Дарт Лун.
Това не бе празна церемония. Дарт Лун почувства как Силата го изпълва. Почувства как се свързва с Дарт Клин и Кърк Мърх, почувства Силата на Колонтин Бесс и бащината си любов от отворените хибернатори. Почувства майка си и звездите зад нея. Почувства прашинките които изгаряха в щитовете на кораба. Почувства Силата, все едно, че отново проглежда, както при първия излет с Дарт Клин.
Дарт Клин и Кърк Мърх се върнаха на кораба на Бесс, Лун и майка му останаха и двата кораба се разделиха.
Не след дълго получиха опознавателен сигнал от Монок и поискаха медицинска помощ. Приеха ги по стандартната процедура за посещение отправено от джедай Клементин с ученика му — някаква жена. Демонстративно джедаите пожелаха само почивка на далечна орбитална станция до излекуването на намерените от тях пострадали изследователи и попълване на запасите си, без да проявят никакъв интерес към домакините от Монок.
В това се състоеше номера! Лун и майка му се представиха като джедай с ученика си, за да могат Дарт клин и Кърк Мърх да останат встрани от вниманието.
Това успокои моноките. Не искаха неприятности с джедаи. Знаеха колко бойци и кораби изгарят при такъв конфликт, без гаранция за победа. Помнеха колко струваше последната алконска победа над двама джедаи и не искаха и да помислят за подобна цена. Алконите колкото и да им бяха симпатични, нека си решават проблемите с джедаи далеч от тяхната звезда. Все пак са само клиенти на оръжие като много други. Можеха само да ги следят от далеч докато напуснеха техния свят. После да правят каквото си искат. Странната комбина от янгул и човек си обясниха с това, че янгула като съюзник може да е на махедска служба и да вози представител, търговец или съветник.