Оставен за миг без поддръжката на Колонтин Бесс, Дарт Лун най-после нацели меча на Сток и той угасна. Сток го помаха още известно време без някой да му обръща внимание. После осъзна поражението си. Остави меча си на пода и коленичи на посоки.
Ахон разряза стената и се опита да я прескочи червения пламтящ обръч. Една сила го лепна за пламтящия метал. Изскимтя и се свлече. Стисна здраво меча си и започна да се изправя. Дарт Клин също включи меча си и огнения лъч посочи пода. Ахон нападна като се стремеше към вратата. Дарт Клин отби. Пресече му пътя. Гледа го изпитателно няколко секунди и пак го пльосна на стената. Ахон изгаси меча си. Свлече се на колене и остави меча на пода.
— Ученици на Хук, Силата да го вразуми поне сега, ако искате да живеете трябва да ви превъзпитаме. Не можем да ви пуснем. Прекалено сте опасни. Аз, Дарт Клин вземам за помощник Дарт Ахон. Макар да е силен джедай, ако иска да живее, ще ми стане помощник.
— Откъде ми знаеш името? — процеди през зъби Ахон, като се държеше за обгорялото рамо.
— От тебе естествено. Този некадърник не ви е научил да си затваряте съзнанието, защото ви е нямал грам доверие. Кърк Мърх ти получаваш Деник. — Деник кимна, а Кърк Мърх се изпъчи. — Нали това искаше — „човекр-ученикр“. Дарт Лун, Сток от Дифур е за теб. Сигурно си много горд. Сега си и учител.
Сток от Дифур кимна в посока на гласа.
— Аз ще платя. Моноците не правят компромиси щом става въпрос за пари. Кредитите на взетия от Силата Хук ще стигнат. Вие се измъквайте бързо. Алконите ще реагират на излизане след орбитата на последната планета на Монок. Ще ви чакам на доковете.
Един офицер с калкулатор стоеше до Дарт Клин докато говореше и веднага щом свърши му показа сметката. Посочи мъртвото тяло и щом получи отговор, че Дарт Клин го взема, прибави още някаква цифра и пак показа калкулатора ма стареца.
ВТОРАТА ЛУНА НА ЯНГУЛ
Приближавайки звездната система Янгул умиротворителния флот се натъкваше на все по засилваща се съпротива. Неочаквано налетяха Фоти и секунди след тях Бундани. Разстоянието и точността на попаденията бяха съвсем извън границите на разумното. Само Дарт Клин стана много мрачен. Щетите не бяха пагубни, но за него бе пределно ясно, че нападателите не са обикновени бойци. Политиците напразно уверяваха, че алконските агресори са сами и изолирани. Доста цивилизации се намесиха срещу обединените сили безцеремонно. В рехавия умиротворителен съюз някои видяха опасност за интересите си. Колебаещите се светове се отдръпнаха и Алкон си намери съюзници. Още по лошо, нападаха с джедай, извън обхвата на радарите. Дарт Клин искрено се чудеше откъде се е навъдила толкоз сган жонглираща със Силата пред която обикновените бойци нямаха шанс? Нима всички правителства са работили по размножителни програми в тази насока? Светът вече не е същия! Време бе да си гледа старините и да не се прави повече на джедай. Нека младите да се перчат със светлинни мечове и да си мерят силите като млади козлета. Той не разбираше новия свят и не желаеше да го разбере. Взе си пленника и отпътува за Лонтай. Остави ги като пожела успехи и на двете страни. Тази война не бе негова. Нека който търси мъдрост и съвет да го търси там! Тия бяха достатъчно зли и подли и без неговата помощ. Всички болки и старческа немощ го притиснаха с пълна сила. Чувството, че е излишен го сломи. Само пое ангажимент да отнесе най-после материалите по линия на културния обмен от Лонтай които взе Мърх. Не бе в негов стил да злоупотребява на дребно — те си бяха платили и за него бе по-добре да се завърне с изпълнен договор.
Дарт Лун почувства неудържимо желание да спечели слава в безкрайни битки. Само колко млади джедаи му се струваха лесна плячка! Пръв се впусна да преследва и унищожава невидимите снайперисти стрелящи по обединения флот безнаказано. Още на осмия изстрел с подарения му от Махед джедайски боен кораб записа попадение по невидим стрелец, който стреляше извън обсега на радарите. Техниката не можеше да засече малкия кораб, но засече големия взрив станал след попадението. Възторга на войните които го посрещнаха го опияни.
Такава война никой не бе очаквал. Познатите от миналото мощни армади ставаха лесна плячка на невидими стрелци. Кълбото изтребители около крайцери и планетарни разрушители не вършеше никаква работа. Никой не ги нападаше в познатия стил. От нищото единичен изстрел превръщаше гордостта на флота в грандиозно зарево осветявайки звездната пустош за миг.
Изнасянето на флотската отбрана до границите на радарната видимост доведе само до няколко сблъсъка в познат стил и се започна стрелба от разстояния извън границите на всяка техника и представа за война. Единствения отговор бе да се приемат същите действия.