Насред нищото виси малък кораб, почти само оръдие и двигател. Джедай медитира седмици наред и внезапно стреля по усет, после един единствен ужасно мощен импулс и стрелеца изчезва от тази позиция и играта започва отново.
Експедиционните корпуси се топяха под унищожителния огън. Целта достигаха на моменти четвъртина от изпратените бойци. Останалите се изпаряваха с транспортите, независимо от всичко. Малки кораби се промъкваха по-лесно.
Нещо могъщо и злокобно определяше безпогрешно оптимална тактика за Алкон и неговите съюзници. Започнатата с толкова еуфория умиротворителна операция вървеше от зле на по-зле и при сблъсъка на двете коалиции нещата се влошаваха от ден на ден. Загубите растяха катастрофално, а надеждите за резултат се изпаряваха пред очите им. Някои от световете които не се намесиха в конфликта откровено подкрепяха Янгул и съюзниците му. Появи се и най-страшното — неорганични наемници — силикати. Кристална форма. Неразбираема и опустошителна като нищо познато. Появяваха се спорадично и сееха смърт и семената на своята нежива логика и растеж. Съюзниците никога не успяха да се докопат до нищо смислено и разбираемо, въпреки колосалните жертви които даваха за унищожаването на всеки силикат сеещ смърт из съюзните светове.
От пленени алкони разбраха, че само един Динкос — джедай може да контактува със силикати. Той бе мозъкът на всичко — пророк, магьосник и заклинател. Центърът на всяко тяхно начинание и действие. Стратег и координатор — всичко!
На Лонтай Дарт Клин отбиваше вълна след вълна от императори, президенти и диктатори на съюзниците, треперещи за своето положение и говорещи празни думи. Винаги предпочиташе три думи на джедай пред триста неносещи информация правителствени декларации предназначени преди всичко да не кажат нищо на никого и да величаят правителството което ги публикува.
Само сведението за джедай от Динкос го накара да потрепера. Императора бе самозванец на тъмната страна, а Динкос бе истинския властелин. Другите „Дарт“ бяха само негови сенки, страшни или жалки, но само сенки. Йода само бе намекнал за него смътно. Императора само веднъж каза кой го е обърнал към мрака — Динкос. Всички мислеха, че преди времето на Йода се е преселил във вечния динкоски покой, а се оказа жив. Не можеше да бъде победен нито с добро, нито с лошо или такива поне бяха преданията.
Периодично при Дарт Клин се събираха четеридесетте водещи джедаи от съюзните светове и той черташе след пост и медитация директивите които те претворяваха в планове и стратегии. Седмици прекарваше в отвъдното с Йода и подобни на него духове от всички поколения джедай на всички времена преди да изрече пет слова грохнал, немощен и отнесен. Ключът за победата изтръгна от императора — единствения който го е виждал и се е учил от него. Динкосите, които никой освен императора не бе виждал всъщност са изоставен експеримент на силикатите за органично-силикатна форма за атака на органичните светове. Силикатите не бяха живи и за тях времето не означаваше нищо.
Ликвидирането на Динкоса, който ръководеше алконите от втората луна на Янгул и се наричаше Ктон възложи на Дарт Лун.
Според откъслечните данни динкосите са биосиликати с размери от порядък на бивол до слон. Биологичната обвивка подхранва силикатния скелет. Тромави и самотни създания.
Дарт Лун пристигна в района на Янгул с ученика си Сток от Дафур и веднага предаде сигнал, че е дошъл да предложи помощта си като наемник. Плениха го и го държаха в метален сейф отделно от Сток.
Сток, който алконите познаваха като ученик на Дарт Хук дълго повтаря своята версия за битката в орбиталната станция на Махед, където загина техния любимец — Хук. Според Сток това е било клопка с участието на двайсетина джедаи водени от Дарт Клин. Това съвпадаше с данните от разузнаването. Дарт Лун бил там и преживявал от убийства по поръчка и комар. В края на боя, когато Дарт Хук бил мъртъв, а спътниците му пленени и той бягал, Лун се намесил на негова страна и под прикритието на алконски разрушители успели да избягат. Вестта за появата на Пар Милан и Колонтин Бесс за алконите бе истински неприятна. По-неприятна дори от загубата на разрушителите защитаващи бягащите Лун и Сток. Двамата съживени джедаи бяха разкрили източниците на доходи на Алкон и сега тези пари щяха да секнат. Наистина ставаше въпрос за много пари.
След известно време при Дарт Лун дойде един джедай алкон на име Абаха и го обследва. После го изпратиха на изпитателна акция с Абаха и ученика му. Това което Дарт Лун показа ги задоволи. Избиха щаба на един експедиционен корпус. Дарт Лун не блесна особено, но си свърши работата безстрастно и професионално. Платиха му и му върнаха ученика Сток с назначение в Алконския звезден флот като снайперист по далечните подстъпи към Янгул. Държаха го под наблюдение и Дарт Лун работеше съвестно. Гръмна няколко товара на съюзниците. Резултатите му бяха сравними с тези на другите снайперисти. Това успокои алконите.