Базата на алконските джедаи бе на втората луна на Янгул, за да могат да общуват с динкоса Ктон. Явяването на Дарт Лун пред него бе много рисковано и не можеше да се отлага до безкрай. Трябваше да научи възможно повече за него, същевременно да стои далеч от него и на всичко отгоре да го унищожи по някакъв начин. Реши да атакува без да рискува среща. При първата почивка избягна среща. От разменени реплики с алконски джедаи се увери колко опасни са срещите с Ктон. Нямаше шанс при втората си почивка. Добре, че присъствието на ученици не бе задължително.
Яви се пред Ктон и се поклони. Нямаше въпроси към него.
— „ДартЛунКойУчилТи?“.
— „ВеликКтонДартКлинУчил“.
— „ЗащоТиНапусналТой?“.
— „ДартКлинТъмен“.
— „ЗаключвашМислиТи. ТвойУченикОбърканЗнаяАз. УчиТой“.
Следващия въпрос на Ктон бе към друг джедай. Аудиенцията приключи. Самия Ктон стоеше зад бронебойно стъкло в блиндиран бункер. След срещата научи, че е имало атентати и дори са успели да го оставят във вакуум. Пострадала органичната съставка и се възстановил бавно. Това не навредило обаче на силикатния му скелет с който той мисли и действа.
Сток успя да намери бутилка флуор. Боядисаха я и я смесиха с другите бутилки хлор, които подържаха атмосферата на Ктон.
Излетяха на пореден лов за съюзнически кораби и скръбната вест за трагичната загуба ги настигна доста далеч от алконските сили. Повелителя Ктон се разтворил, в резултат на грешка.
Дарт Лун реши да не се връща специално да се поклони над тленните му останки. Малкия кораб не отговори, за да не издава позицията си, както се очакваше. Не отговори никога повече и след като измина време два пъти по-голямо от това, за което би му стигнал кислорода го обявиха за загинал и пред джедайския корпус посмъртно получи медал. Тихомълком военен съд го осъди задочно на смърт за предателство и конфискува всичките му джедайски заплати награди и премии за поразени противникови кораби, включително военната пенсия на евентуални вдовици и наследници. За всеки случай, ако някой някога ги потърси.
По-късно разбра кой оглави алконските джедаи. Съперничещата фракция разбра чие дело е разтварянето на динкоса и злите езици твърдят, че е ударила едно рамо боядисаната бутилка да мине контрола. Въпреки това посече с меч охраната и доставчика.
ЯНГУЛСКИЯ ВЪПРОС
На дока на орбиталната станция на Монок ги очакваше голяма изненада. Около станцията висяха няколко десетки джедайски звездолета. Бяха се събрали почти всички оцелели от тъмната и светлата страна. Синът и внукът на Дарт Клин бяха издирили Дора Касина и седем годишния и син Бартон Кик. Дарт Фур — най-верния ученик на Дарт Клин също бе там с неговия боен звездолет. Другите бяха събрани от къде ли не. Разни клонове и клончета изникваха около Махед, Алкон и Янгул. Много от тях не се бяха и чували помежду си. Само имената на най-старите учители бяха известни. Мнозина бяха врагове помежду си. Поканата на Дарт Клин за никого не бе приятна, но за всички бе задължителна, ако не искаха неприятности. Такъв юмрук от джедаи не се бе събирал и по времето на империята. Воюващите страни се оказаха блокирани.
От трите алконски разрушителя двата се предадоха веднага на моноците, които използваха момента да се присламчат към джедаите. Третия откри огън по орбиталната станция и отнесе две секции преди да го надупчат. Дори Дарт Клин не предполагаше колко джедаи ще съберат.
По пътя към Янгул няколко пъти ги атакуваха алконски разрушители. Дори унищожиха три от десетте бойни кораба на Монок и по един от осем други свята поели с тях да спрат войната. От замрялата търговия губеха всички и петдесетина свята щяха да изпратят по няколко кораба да се спре това. Концентрацията на Силата неизбежно доведе и до концентрация на волята.
— Не бива да позволяваме да се жертват хиляди животи на обикновени войници за да се изтощи ресурса на един джедай, както направи Дарт Хук с мен и Пар. — каза Колонтин Бесс.
— Ако има нещо по-страшно от удара, това е страхът от него. Зная, голям ще има. Ако Силата е единна никой и нищо няма да тръгне срещу нея. Когато ние, които я носим в себе си се противопоставим един на друг, като сега, започнат размирици. Тогава по-слабите от нас пак стават кучета на всякакви негодници. — отговори Дарт Клин. — Ти, Колонтин, възстанови двореца на джедаите! Подбери достойни учители! Само ти ще се справиш, защото не си в конфликт с никого от светлата и тъмната страна. Остави другите да ги усмирява Дарт Лун. Той е малък и ще заякне. Баща му и моите ще му помагат! Бартон Кик расте! Те са новото поколение, което не познава нашите вражди. Виж, половината не си ги и чувал. Аз не знаех, че въобще ги има. Ние старите трябва да си отидем с мир. Идва нова вълна. Нека се мразим от далеч и мирно за старите рани. Чувствам много сила и от другата страна. Те също ще се съберат като лешояди и не му виждам края. Сигурно няма да го доживея, но след мен искам да има мир. Много сили ще трябват.