— Вземам Лунгрен за помощник. Стар съм. Трябва ми някой да ми носи вода. Това е предплатата за една година.
— Не ми го отнемай! Моля те. Ти ще го направиш като… Пар и като себе си. Не, че е лошо, но не ми го отнемай. Моля те!
— Ще бъде пред очите ти. Тук. Само ще ми помага. Догодина ще получиш още един галактичен кредит. Живей нашироко и не казвай от къде са парите. Не се страхувай. Аз съм зад теб. Благодаря дама Силана. Добра сделка направи. Заедно ще отгледаме твоя юнак. Ще го изуча. Ще видиш.
— Винаги ме е било страх от този ден. Знаех си, че някой ще го открие. Затова се прибрах на село. Никой не може да избяга от съдбата си.
— Довери ми се. Ще му дам бъдещето, което Пар би му дал. Сигурно не знаеш къде е Пар?
— Повече не се обади. Знаеше, че съм от това село. Не знам.
— Мисията им бе в световете на Монок. Неуспешна. Не са пристигнали. Само това се знае или толкоз казват.
Силана закри лице с длани.
— Ако трябва аз ще говоря с мъжа ти.
— Не, бракът ми е сделка. Мъжът ми знае, че не може да има деца. Никога не ме попита кой е бащата. Парите с които купи стадото са мои. Сделката беше такава. За селото сме заможни.
— Ще отидем в Космопорт-Тау. Парите ми са достатъчни за добри учители.
— Аз също имам някакви средства. Пар ми остави нещо. Не е много. Мислеше, че ще се върне.
— Той е знаел, че си бременна!
— Не, не му казах. Трябваше да му кажа…
— Считай, че си му казала, ако ти е оставил един полупрозрачен кристал, голям колкото яйце…
— Да! В скрина е! Да! За какво служи?
— Да го дадеш на сина си.
— Не ми каза.
— Мислил е да се върне. Ако не се върне Лун все ще го намери някога и кристала ще доведе някой от нас. Знаел е!
— Дано се върне!
— Ако е жив, ще се върне. Имам „Чувство Сигурно За Него Не Мъртъв Стои Като Лед Далеч“ — Дарт Клин довърши на Галакси.
За още по-голямо негово учудване лицето на Силана светна изпълнено с надежда.
Като се прибра Дарт Клин погледна момчето с демонична любов.
— Здравей Дарт Лун! Събуди се! Събуди се демончето ми! Отвори очички, покажи рогца. — Дарт Клин пееше и подскачаше докато малкия Лугрен се размърда и разтърка очи.
ОБУЧЕНИЕТО
Като се събуди Лунгрен видя за пръв път лицето на стареца без маска. Наболата брада прикриваше част от ужасните белези, но повечето си личаха. Огледа се в полумрака и му стана още по-страшно. Изгледите да се измъкне без още пердах не бяха големи. Доволната усмивка и благия поглед на стареца успокояваха обстановката, още повече, че отново го бе налегнала познатата старческа немощ.
— Събуди ли се вече палавнико. Не се плаши. Приготвил съм ти сладък сок, замразен! Искам да поговорим докато го ближеш. Не бързай, майка ти знае, че си тук.
Лунгрен пое хладната керамична купичка с плоска клечка но все още гледаше недоверчиво.
— Ще станем приятели с теб Лун. Големи приятели. Ще ми помагаш. Ще те уча. Вече говорих с майка ти. Ще те науча на много неща. От теб се иска само да ме слушаш. Такива лудории ще ти покажа, че ще ахнеш. Само никому ни дума. Ще станеш най-силния юнак. Ще те науча как да се биеш, така, че никой да не може да ти се опре и на малкия пръст.
— Като Дофин Пандиза ли?
— Остави тази отрепка! След половин година ще го биеш след закуска и преди вечеря.
— Ама той е голям и тежи сто кила.
— Обещах ти, ще видиш.
— Ще мога ли да прескоча храст като тебе.
— Да! Като набиеш Пандиза лично ще ти подаря огнена тояга също като моята. Само никому ни дума.
— Татко може да не е съгласен.
— Не се бой момче, това е моя грижа. Утре като станеш не яж в къщи! Ела рано! Ще се качим на отвесната скала. Искам да видиш света от високо.
— Там се е качвал само Пора. — Лун се усмихна. — А ти…?
— Утре ще видим.
— Мама никога няма да ме пусне там.
— Няма да те пусне, ако я питаш! Горе ще те чака подарък!
— Какъв?
— Ако дойдеш, ще видиш.
Дарт Клин сложи немощна ръка на главата му и Лун почувства как се изпълва с омраза към Пандиза който го риташе с повод и без повод. Дори безцеремонно му отмъкна прашката и я хвърли на най-високите клони на едно дърво. Още е там за посмешище. Ще види той! Само да имаше огнена тояга като стареца.
Спомни си всички унижения, които бе претърпял от по-големите момчетии. Спомни си как Пора го накара да коленичи в една локва и го стискаше за врата докато сам не си намаза лицето с кал пред момичетата. Бясна омраза прогори мозъка му и му стана приятно, че отмъщението е само на една ръка разстояние. Толкова близко и толкова страшно, омайващо страшно. Още не знаеше нищо за Силата, но тя бе в кръвта му и тъмната и страна се просмукваше в благодатна почва.