— Мислиш ли, че ще стане? Искаш да обединиш светлата и тъмната страна на Силата? Никога няма да стане! Аз също чувствам силата на тези които не дойдоха. Нали всички учихме заедно, а виж какво се получава.
— Това бе грешката на учителя Йода. Обучаваше светли, а половината излизаха тъмни. Аз обучавах тъмни, а я виж Лун, или Мърх който пое кръвта ми. Дори сина ми е позор за тъмната страна! Стотина години лекува и никого не е заклал. Душата му е на доктор. Ако не ми беше син, императора би го разкъсал. Натири го и го забрави да си лекува бабичките, щом това иска. Всеки сам си избира пътя, Колонтин. Ти само им кажи всичко. Това стига. Който се самозабрави ще срещне Лун. След мене само той прие и светлата, и тъмната страна. Няма равен на себе си.
— Значи Лун ще е полицая на джедаите! Чувствам триста години мир. Нека силата ми помага. Ще се заема с школата. Да оставим дипломатите да се надлъгват за Янгул. Не ми се мисли с колко жертви ще се стигне до мир, но ще стане някога. А ти?
— Ако ми стигнат силите ще обуча Ахон. Много бяс има в него. Не е за друг учител, а е силен и не искам да го убивам. Не зная какво ще излезе от него, но ако почина и не съм го убил, дай го на някой да му довърши обучението. И той става за полицай.
— Дръж ги здраво и като почувстваш, че отслабваш, не стой до края. Отстъпи на някой, който няма амбиции и е млад и силен. Вземи си един ученик и се оттегли. Аз се връщам на Лонтай в едно малко село с топли камъни и син мъх по тях. Галактиката е на младите. Аз искам да ям смокини и да лежа на синия мъх, а един ученик да ми носи вода и да му разказвам за старите времена. Особено ако е буен ученик, ще трябва много да му разказвам и той да слуша докато се укроти. После да го уча.
— Как да избегна противоречията между тъмните и светлите учители? Те ще объркат учениците. Ще се изпокарат помежду си!
— Не се тревожи, и Йода не можа да сплоти учителите. Децата ще им се присмиват както ние с теб им се смеехме и им погаждахме номера. Като си сам и ти им се смей. Като се насмееш, скарай им се, ама сериозно. Като тоя, как беше…?
— Сетих се…? Същия! Плешо. Ех, как се казваше, с плешивата глава…? Само как викаше! И аз ли да стана такъв?
— Ами да! Само не оплешивявай! Не е необходимо за да викаш!
Не след дълго се подписа примирие. Съобщиха за ограничено използване на военна сила за разрешаването на янгулския въпрос, което освен на заинтересованите светове никой така и не забеляза. Това общо от двете страни означаваше почти триста милиона изтребени янгули и двадесет милиона загинали махеди, без да броим милион моноци и от петдесетина свята по няколкостотин хиляди войници. В това число никой не прибави и няколкото милиона от екпедиционните корпуси на осемте съюзника на Алкон. Избитите алкони при всички случаи надхвърлиха сто милиона души. Броя на загиналите кораби по време на ограниченото използване на военна сила от двете страни варираше между осем и тринадесет хиляди. Броя на загиналите джедаи и техни ученици бе над хиляда и още толкова след завършването на конфликта при разгонването на пирати и бандити до отварянето на търговските пътища. Какво ли щеше да стане, ако конфликта не бе локален, а глобален и използването на военна сила не бе ограничено.
Дарт Лун излезе от конфликта след осем години без стъпало на левия крак и от четиримата му ученика оцеля само втория.
Пленника на Дарт Клин — Дарт Ахон загуби едно око и една ръка. Той погреба Дарт Клин — съсечен от неизвестен джедай в забравеното от бога селце на Лонтай. По време на нападението загинаха 82 селяни и всичките 11 нападатели, от които 4 джедаи. Някои твърдят, че на кладата е изгорил само прокъсаните дрехи, а тяло е нямало и сигурно стария хитрец се е скрил някъде другаде.