— Ето, дай ръка!
Лун подаде ръка колебливо. Нещо като нож се заби между палеца и показалеца му. Появи се малка капчица кръв.
— Ох! Недей! Защо го направи?
— Това е малка бионична светлина. Довечера в тъмното ще си поиграеш. Можеш да я святкаш при нужда. Само недей се хвали.
— Това ли ти е подаръка? Боли и не ми харесва.
— Погледни далечния връх. Ей онзи! Приближи го! Сега чуй какво си говорят пастирите. Това е стадото на баща ти.
— Загубили са призори теленце в дола. От сутринта го търсят, а то е горе в просеката. Как стана това. Виждам като през твоя шлем и дори ги чувам!? Как стана?
Дарт Клин не отговори, подаде му няколко бонбона и му каза да ги гълта цели, защото иначе много горчат и затепа към селото.
На връщане се разделиха. Лунгрен изостана, а Дарт Клин докрета до кръчмата на площадчето. Както винаги селските злодеи стояха на маса отвън. Хвърлиха няколко тенекиени подмятания по негов адрес и се преориентираха на идващия Лунгрен.
Пандиза го повика и започна обичайния курс по тормоз. Лунгрен стоеше послушно както обикновено, надявайки се да се размине само с думи. Пандиза замахна да го ритне, но някак си забавено. Лунгрен реагира мълниеносно и учудващо точно го ритна в кокалчето.
Пандиза изпищя и се опули от неочакваната съпротива.
— Шътъ убия и шътъ излежъ смотъняк скапън…
Скочи и… в същия момент един детски ритник го върна обратно на стола. Прекатури се и главата му издрънча на каменните плочи. Пандиза се изправи замаян изрева диво и се хвърли върху Лунгрен. Повали го и се затъркаляха. Ръката на Пандиза се плъзна към широкия къс нож на колана. После без видима причина ножа хвръкна настрани и Пандиза се хвана за гърлото и захърка отчаяно. Лунгрен се измъкна, изправи се и го зарита с неистов страх и бясна злоба.
Като спря противникът му се гърчеше и махаше некоординирано с ръце. Лунгрен се отдръпна се няколко крачки в страни. Пандиза започна да се изправя като ръмжеше заплашително, но не посмя да атакува пак.
Верните му приятели които до сега мълчаха изненадани започнаха да се гаврят с него и да го обиждат. Бе загубил авторитет в бандата. Като се приближи им се стросна и ги напсува. В отговор Пора му нахлузи на главата коша за боклук и пак прихнаха да се присмиват на бившия си главатар и да се подмазват на новия.
Тенекиената глава се скри зад близкия плет.
Лунгрен се отдалечи бавно в обратна посока.
В къщата на Дарт Клин получи и така желания светлинен меч, само че учебен. Не можеше да прогори човек, но пърлеше здраво и от обгаряне с него болеше много. Това бе наградата за спечелената първа битка.
Само след два дни Пора, като нов тартор на бандата го издебна с още един негодник и преби Лун зверски. Остави го смлян от бой с разкъсни дрехи и уста пълна с кал. преби го пред няколко от връстниците му, които се разпищяха ужасени и се разбягаха. Няколко от по-възрастните само се развикаха, но не се намесиха. Никой не искаше неприятности.
Майка му бе потресена от случилото се. Тя бе научила от другите селяни за предишния бой на сина си с Пандиза и точно от такова отмъщение се опасяваше. Дарт Клин и обеща да го пази. Много разстроена тя го обвини, че той е причина да пребият сина и.
Дарт Клин не се оправдаваше. Помогна Лун да се възстанови с билки и със Силата си. Не се оправдаваше, че не е бил наблизо, макар да е усетил страданието на Лун. Още същия следобед той седна на площада пред кръчмата, където бандата на Пора и Пандиза празнуваше от обяд новото злодеяние. По едно време вече препилия Пор стана залитайки от масата и отиде до селския кладенец на площада от който пояха животните. Пусна помпата, загреба една кофа вода и се поля за да се охлади. После напълни кофата с прясна вода. Остави я на каменния зид и натопи глава в нея. Неочаквано без видима причина металната дръжка се вдигна и заклещи главата му натопена в кофата. Това никой не забеляза.
Пияния Пор не можеше да си поеме въздух. От начало мислеше, че това е една от тъпите шеги на Пандиза. После стана по-сериозно. Въздухът му свършваше. С врат не можеше да вдигне тежката кофа, а освен алкохола и нещо му пречеше да реагира. Въздуха му свърши и въпреки некоординираните си действия не успя да си извади главата от кофата. Нагълта вода, помаха ръце още малко и се отпусна удавен. Чак тогава се свлече събаряйки голямата кофа която се изля отгоре му.
Бандата прие тази гледка като поредното пиянско геройство и се засмя доволно на изпълнението, неосъзнавайки какво се е случило. След като една-две минути Пора не помръдна, помислиха, че е заспал от препиване докато е пиел вода и сега спи мокър. Продължиха да се веселят. След още малко станаха да го довлекат до навеса, за да не настине и тогава, като видяха заклещената му глава разбраха, че той се е удавил.