Дарт Клин бе изчезнал още когато сърцето му спря. Запъти се да вари билки за Лун. Тъжната новина за кончината на злодея имаше кой да я разнесе из селото.
На площада настъпи мълчание.
Само една жена каза:
— Господ го наказа проклетника.
КОСМОПОРТ-ТАУ НА ЛОНТАЙ
Дама Силана се настани на пилотското място в глисера, който Дарт Клин измъкна от съборетината, която някога е била плевник. Погледна двамата си пътника и сложи ръка на лоста за управление. Дръпна го леко към себе си и носа на машината се вдигна от повърхността, после изравни машината и леко бутна лоста напред. Глисера се плъзна колебливо, но набра скорост. Постепенно ръката и стана сигурна.
Малкия Лунгрен за пръв път видя майка си в такива дрехи, като от стар рекламен афиш. Никога не бе предполагал, че майка му — толкова обикновена селска женица ще подкара тази машина която бе виждал само по филмите.
Гледаше и не вярваше как човек може да се преобрази за минути. Сега се изпълваше с гордост и му се искаше цялото село да види майка му, а не да тръгнат скришом. Искаше да се изфука пред другарчетата си.
Силана отне от силата на гравитацията и мина под клоните на едно дърво.
— „Това Пилоти Бойни Само Правят“ — каза Дарт Клин на галакси.
— „Учител Добър Бил“ — отвърна Силана.
— „Със Пар Била Близка Много. Добре Учи Бързо“ — похвали я той.
Лун ги гледаше учудено докато щракаха на галакси монотонно като машини.
— „Информация Много За Пар Има Ти. Въпрос Приятел“ — попита тя.
— „Не Враг. Малко Без конфликт Следя Той“.
— Искам да знам какво си говорите? — намеси се Лун.
— Нали ходиш на училище! Другите го знаят.
— Никой в цялото село не го знае толкова добре!
— И двамата сме от селото в което никой не го знае добре.
— Ще го научиш, момчето ми. — успокои сина си Силана.
Поставен пред неприятната перспектива да учи Лун прекрати разговора. Загледа пейзажа наоколо който все-повече се различаваше от влажните планини, обрасли с сини дървета и кафяв мъх. Постепенно всичко стана жълто. Околността засиняваше само през периода на мъглите. Наслаждаваше се на новото си зрение.
Заобиколиха близкия градец и срещнаха няколко глисера. Подминаха огромен трап с два риещи багера. Лун сега забеляза как отникъде в главата му се появяват скоростите им и направлението.
Движението постепенно се засили. Спряха до невзрачен хотел в покрайнините. В него живееха инженери от мините и техници от инфрастуктурата на космическия порт. Не липсваха мошеници и комарджии, дори няколко извънземни. Лун плахо отстъпваше при среща с тях.
Намериха подходящо училище. Следобедите Лун прекарваше с Дарт Клин, който отпадаше от ден на ден. Новия ученик временно му даде сили, които бързо го напускаха. Лун учеше бързо. Кристала оставен от баща му ускоряваше обучението, засилвайки връзката между учител и ученик. Дарт Клин го използваше често и по време на сън, за да може да му предаде житейската подлост с която щеше да се сблъска след време. Освен здравите добродетели, необходими да предпазват и вразумяват наблягаше на експлозивната омраза и гняв, които караха Силата да даде най-ужасните си плодове и обучавания да се почувства могъщ, да повярва на Силата, да се слее с нея. Доста време отделяше на тези тренировки.
С течение на времето тренировките ставаха все по интересни и за Лун. Той прие лесно тъмната страна на силата. С голямо упорство наблягаше и на светлата страна. Дори понякога Дарт Клин се питаше дали няма да създаде честен и наивен младеж, който да се провали като повечето ученици на Йода. Не беше малка злобата и яростта на Лун, но и чувството му за справедливост бе неизлечимо. Децата са такива. Живота ще му покаже сам, че не е справедлив.
При един сблъсък със съученик Лун използва малък трик. След няколко разменени юмрука, докато се боричкаха, една саксия падна на главата на съперника му. Това бе първата самостоятелна победа на Лун.
След училището го причакаха четири човека с намерение да му хвърлят един пердах за нечестно спечелената победа. Причакаха го в коридора до физкултурния салон. Пресрещнаха го и без обяснения се хвърлиха отгоре му. Лун се прибра порядъчно насинен, но доволен. И четиримата му противници имаха по едно изкълчване. Не бе използвал Силата, а само научените хватки.
Интересното започна след седмица. Нападателите един по един започнаха да изпадат в комични ситуации. Един се подхлъзва сам-самичък на стъбището и се търкаля без никой да го е спъвал. Друг се полива случайно с амоняк в час по химия и сам си разкъсва дрехите. Третия при прескок на магаре се подхлъзва и се разчеква като жаба. Първия му съперник докато запалва цигара запалката избухва в ръцете му и го опърля. Случайности!