Дарт Клин следеше с радост в душата си как тъмната страна разцъфва. Успехите усилват вярата в Силата. Сега бе време за най-важния урок на тъмната страна.
— Лун, добре си играеш с враговете си.
— Откъде знаеш Дарт Клин. Не съм ти се оплаквал.
— Твоето могъщество расте. Справи се отлично. Ще ти кажя „Нещо Важно Аз“. Не си играй никога с враг, колкото и да е слаб. Най-много провали са нанесени на рицарите от безпомощни наглед противници, когато не са знаели кога да спрат. Унижаваните стават подли. При честа употреба на едни и същи похвати намират противодействие. По-добре убий с един удар, счупи с един удар, победи с един удар. Започнеш ли да тормозиш безпомощен, подценяваш враг. Много рицари така са загинали. Не се поддавай.
— Нали това е могъществото на тъмната страна.
— Не Лун. Това е слабостта на тъмната страна. Хубаво е да използваме слабостите на другите. Да издевателстваме е наша слабост. Сила е да победиш силен. Слабост е да унижиш слаб. Дори императора от това загина. Помни това за да живееш дълго.
— Как могъщ воин като императора ще бъде победен от безпомощен?
— Ако беше убил младия си нападател с един удар — всичко щеше да е наред. Но той започнал да го пърли бавно пред баща му. Предизвика съчувствие и бащиния гняв го уби. Той ме е учил да не се поддавам на удоволствието да унижавам, а сам се поддаде. Няма велики пред Силата. За да я ползваме, да внимаваме всеки миг трябва, иначе тя ни погубва.
— Говориш като джедай.
— Аз съм джедай. Велик ще бъдеш ако разбереш, че Силата няма тъмна и светла страна. Тъмни и светли сме хората които я ползваме, нашите цели и методи са тъмни и светли. Звездата Лонтай дава живот и го изгаря, водата дава живот и го отнема. Те не са нито добри, нито лоши. Нищо не е само тъмно или само светло пред Силата. Аз съм от тъмната страна, защото използвам тъмната страна на враговете си. Това опасно е за несигурни в себе си. Нямам време да чакам да укрепнеш и да откриеш всичко сам. Както тъмната страна разколебава светлите рицари, така и светлата разколебава тъмните. Те ползват само половината сила. Аз ти я давам цялата, и двете и половини.
— Много е объркано.
— Не е нужно да разбереш всичко веднага. Когато дойде време ще си спомниш всяка дума. Дано си я спомниш преди битката, а не след нея. Победата усилва вярата, а поражението ни прави разумни. Виждам изпитание пред теб и клопка. Ще бъдеш сам. Не мога ти помогна много.
— Не знаеш ли какво.
— Не зная. Усещам само.
На другия ден Лун отиваше на училище. Близо до входа видя и четиримата си противници седнали на оградата да го гледат радостно. За миг вниманието му се раздвои. Зад гърба си чу рев на мотор, който се носеше право към него. Хвърли чантата си зад себе си и със скок се претърколи в локвата.
Моториста пльосна в локвата до него прегърнал чантата му. След миг машината се заби в оградата. Предното колело се смачка. Мотора тракаше равномерно, както бе полегнал и задната гума пръскаше кал върху двамата пльоснати в локвата.
Лун се изправи пръв. Взе си съдраната чанта. Огледа моториста който също се надигаше. Беше от търгашите които продаваха всякаква забранена стока на учениците.
— Мотора ми… Ти го повреди… — изръмжа той и се хвърли отгоре му.
Отзад се приближаваше още една отрепка. Лун избягна първия удар, но втория улучи рамото му. Почувства, че другия, зад гърба му има нож. Лун нанесе неочакван удар с чантата по главата на задния без да го вижда. Чу хрущенето на ученическия си компютър в главата му.
Моториста замръзна при вида на свличащия се в локвата негов съюзник. Лун побягна към училището. Моториста го подгони, след няколко крачки закуцука и спря.
Като се обърна пред входа на училището и видя, че никой не го гони Лун спря. Успокои се, макар краката му още да трепереха. Това се казва клопка. Четиримата бяха платили на отрепките да го ступат. Сега вече щеше да е цел на всички отрепки. Лошо му се пишеше. Щяха да го причакват, докато не го смачкаха. Те така вдъхваха страх в учениците, той бе влязъл в конфликт с тях.
Окалян и с раздрана чанта не влезе в училище, а тръгна към гимнастическия салон. Заобиколи го. Прескочи оградата и тръгна към хотела криейки се.
Като се прибра майка му я нямаше. Изплака всичко на Дарт Клин, който кимаше самодоволно и одобрително.
— Мъдро си се бил и мъдро си се изтеглил! — Дарт Клин не каза избягал. — Лоши са те. Не бой се. Все ще измислим нещо. Слабости имат. Трябва да победиш. Не може да се бяга вечно. При явен сблъсък може да убиеш някого и трябва да се бяга пак. Аз знам това. Банда са те и ще те преследват до успех. Помощ ти трябва. Утре ще бъда наблизо, както беше с твоя приятел от селото — Пандиза. Ти ще усилваш моята сила и ще използваш моя опит. Връзка има между нас.