— Не може винаги да идваш с мен на училище. Страх ме е.
— Страхът, ако не те парализира усилва Силата. Не е лошо.
— Парите са тяхната слабост. Платили са им да ме нападнат. Можем да им платим да не ме закачат. — С надежда промълви Лун.
Дарт Клин го погали по главата:
— Не. Не може. Дадем ли веднъж пари, те ще искат още и още и ще стават все по нагли. Това е пътят към робството.
— Тогава да ги убедим да си търсят парите за смачкания мотор от четиримата ми съученика.
— Браво демонче малко. Тъмните мисли извират между рогцата ти. Добре съм те учил. Браво. Ще се подготвим за утре.
Както се и очакваше на другия ден го причакаха няколко от местните бандити. Минаха покрай невзрачен старец който продаваше семки. Безапелационно си взеха няколко пакетчета без да плащат и се насочиха към Лунгрен.
Той ги очакваше застанал достойно и сериозно. В ръката си държеше нещо подобно на голям прожектор. Беше обещал на Дарт Клин да не го използва. Тренировъчния светлинен меч му бе необходим за самочувствие.
— Ся ни падна, копеле гадно. Де шъ бягъш!
— Няма да бягам.
— Шъ тъ убия. Искам си парите. Веднага.
— Вземи си ги от тези който те пратиха.
— Не ми приказвай, чи…
Тартора се хвърли към него. Сграбчи го с намерение да го души. Прожектора се допря до слабините му и Лун го включи за момент. Оня разпери ръце и изрева. Хвана се за слабините и се сви на кълбо.
— Ритна ли го? Ся вечи умря… — Един от другите се хвърли към него, но се задави и се хвана за гърлото.
— Търсете си парите от другите! — твърдо каза Лунгрен.
— Правилно! Ще си търсим парите от другите — изквича свития на кълбо, застанал на колене. Остриганата му глава се тресеше.
— Те са виновни! — продължи Лунгрен.
— Те са виновни! — Хриптящ звук се изтръгна от държащия се за гърлото и гледаше като натровен.
— Те са виновни мамка им. — Допълниха в един глас другите двама.
— Не е добре за вас да ме закачате. — Продължи Лунгрен.
— Ако те закачим ще станем за смях на децата. — Отговориха в един глас и четиримата. — Добре, че ни отвори очите. Ама, и ние сме едни. Веднага се сетихме, че те са виновни, мамка им. Бял ден няма да видят гадовете. Така да ни натресат! Мамка им!
Едно момиченце постоя пред стареца с протегната ръка с дребна монета, но той гледаше с празни очи в друга посока. Ръката му машинално погали детската главичка, но не посегна да вземе парите и продължи да гледа безизразно в празното. Девойчето кимна с благодарност, прибра парите си и припна при приятелките си.
Още едно момченце отнесе безплатно пакетче. Като приближиха гамените, другите деца отстъпиха. Взеха си по още едно пакетче и се изнизаха покрай оградата. Лунгрен подаде на Дарт Клин дребна монета, взе си едно пакетче и влезе в училище. Децата пак наобиколиха стареца докато му свърши цялата кошница.
ЗОВА НА СИЛАТА
Дарт Клин знаеше, че използването на кристала при обучението на Лун рано или късно щеше да доведе някой рицар-джедай. Страхуваше се от този момент, защото бе много вероятно да дойде стар враг или млад разбойник — все едно. Щеше да го убие или да ги убие и двамата. Хората които владееха силата се привличаха. Дори да отстрани първия ще дойдат още. Въпреки това желанието да обучиш ученик през всичките векове е било по-силно от всичко.
Пробуди се посред нощ и усети нечие присъствие. След толкова години бездействие за да не издаде присъствието, нарушено единствено от находката на Лун, му се стори приятно. В близост Силата се вплиташе и той почувства прилива и. Дойде време.
Сутринта разгледа списъка на новите гости на хотела. Никое име не му говореше нищо. Или се е представил под чуждо име или бе новоизлюпен. Превъртя възможните комбинации. От необучен, но роден със силата до стар джедай. За необучен бе твърде силен. Поръча чай от клеор и зачака в раздвижването да види новите лица.
Лицето което го интересуваше се появи зад него. Обърна се рязко и въпреки, че бе видял много се учуди безкрайно. Една муцуна на плъх го гледаше. Шестдесет килограмов плъх без опашка с плавателна ципа и на шестте си крака. Янгул! Такъв джедай не беше виждал! Дарт Клин постави ръка на светлинния меч и без да го изтърва от очи кимна.
Янгула отстрани три от крайниците си от тялото и също кимна. Както му е реда зачака по-стария да го заговори.