— „СилаДаЕСтебКлинСъмАзМирИСтаростСъм“.
— „СилаДаЕСТебКлинКъркМархСъмАзНеЧулПодвизиТи“.
— „АзНеЧулТиСилаСъбираСилни?Тук“.
— Пристигнахр тукр вчера. Товар за малъкр корабр търся.
— Говориш добре като човек! Този хотел е далеч от бизнеса. Тук трудно ще намериш товар.
— Ти си товара Клинр.
Ръката на Дарт Клин стисна здраво светлинния меч.
— Стар съм за далечни пътувания Кърк. Върни се сам и ме остави да си доживея старините.
— Изпратиха ме да открия и взема. По добре ела. Не бъдешр пленникр, а гостр.
— На кого? Кои те изпрати?
— Човекр.
— Как му е името?
— Учителр.
— Кажи на Учител, че съм стар и умирам. По добре да не вижда тъжния край на един стар джедай. Силата да е с него.
— Три дни ще моля.
— А след три дни?
— Ще изпълня мисията си.
— Ще ти бъде трудно.
— Няма лесни мисии.
— Кажи на учителя си кой съм и колко съм стар, той сам ще се откаже да ме взема.
— Като разбере сигурно ще се откаже. Ще бъда тукр да моля три дни.
За Дарт Клин това бе добра новина. Учителя беше далеч.
— Защо си дошъл толкова далеч от своите светове?
— Джедайте са рядкостр и търся ученикр.
Дарт Клин се засмя искренно. После се сепна. Той търсеше Лун.
— Как стигна до тук?
— Вземахр товар и силата ме водеше.
— Не си дошъл тук специално за мен?
— Силата ме водеше.
— Твоя Учител кога те прати?
— Преди да срещне нов човекр. Джедаите са винаги учителр и ученикр.
— Кой победи?
— Не знамр. Не се върна и не каза къде отива. Знаеше, че няма да се върне и ме освободи. Предстои ми велика борба. Учителр каза да започна само с ученикр.
— Обучен ли си докрай? Истински джедай ли си?
Сега Кърк стисна светлинния меч.
— Ще моля три дни. Можеш да ме изпиташ и по-рано!
— Прости ми Кърк Марх. Не те познавам. Не знам кой те е учил.
— Човекр! Учителр!
— Аз също съм човек и учител. Разбираш ли Кърк Марх?
— …!
— Погостувай ни Кърк Марх. Нека се опознаем.
— Три дни, Клин и вземамр ученикр ср тебе или презр тебе!
Сега Дарт Клин се увери, че наистина е обучен. Поеха заедно нагоре. Каква ли велика борба водеше Янгула? Със сигурност нямаше лесно да се откаже от намерението си да вземе Лун за ученик. Едва ли обаче Лун щеше да иска.
— Кърк Марх, кажи какви подвизи е направил твоя учител!
— Защитаваше нашия свят от разбойници. Не беше воинр, наср направи воини. Наука ни даде. Пристигна ср алкони и се обърна срещу тях. Много години ни учи след като разби първия им опит да ни поробят. Алконите гледаха на нас като на храна и роби.
— Твоя учител жена ли беше? Дора Касина? Тя изчезна при някаква алконска експедиция с Моас Кик.
— Моас Кик? Да, бил неин учителр. Той взривил първия кораб на алконите със себе си. Следр много години дойдоха много кораби не само с алкони, с различни, и хора имаше. Тогава ме освободи да търся ученикр и изчезна. Ние обаче се готвехме за нападението през всичките тези години. Можем да се борим векове. Много скрихме, а те мислят, че сме същите — храна и роби. Сега ще разберат, че те са храна, а ние ловци. Ще се върна с ученикр да срещна тях.
— Не беше ли по-лесно да имаш ученик от твоята раса?
— Имам шест обучени джедаи със свои ученици. Учителр обучи още трима като мен и те имат ученици. Аз тръгнах да търся ученикр — човекр. Така иска Силата. Това е надеждата която ще крепи съпротивата много години дори да не се върна. Надеждата за помощ. Те знаят, че ще доведа великр воинр и се надяватр.
След дългия разговор Дарт Клин изпадна в размисъл. Точно това не одобряваше в методите на Йода и неговата школа за скаути. Всеки мошеник с жалостиви молби ангажираше джедаи да му свършат мръсната работа. Йода искаше да помогне на всички и разпиляваше силите им. Императора не държеше толкова на справедливостта, държеше силите си плътно и с една цел. Резултата бе същия — ред и законност, само, че с по-малко жертви. Сега какво — Аз — принца на злото, олицетворението на ужаса в Галактиката съм изнудван от хамстер да му предам ученика си. Докъде стигнахме?
После се зае да проверява верността на думите му. Янгул бе блатист свят без значение и нищо ценно в него. Между Алкон и Махед назряваше война и Янгул имаше значение само като база за нападение на противника. Който го завладее получаваше сериозно преимущество. Явно за сега Алкон успя. Дълго гледа обемното изображение на този клон на галактиката. Имаше само два стабилни свята на Човечеството наблизо. Какъв глупак съм. Дора Касина не е тръгнала на бой. Сигурно е запазила ембрион от Моас Кик, свършила си е работата и преди второто нашествие се е оттеглила в някой спокоен свят да срещне новия човек. Не му е казала къде отива за да не застраши живота на детето си. Да не се сетя! Явно дългата липса на контакт с жени му пречеше да бъде ефективен. — Брадясалата му физиономия се усмихна чаровно. Ще си имаме джедайско бебе!