Разгледа икономическите данни на Янгул. Експедицията на Алконите е била преди 32 години. Преди 24 години започва бурен икономически растеж. Янгулите овладяват две планети в собствената си звездна система. 20 милиона емигрират в 60 свята и назад се стичат луди пари. Вноса на стратегически суровини се увеличава 392 пъти! Като количество не е много, защото преди това са внасяли само гориво за мизерния си космодрум, където и без друго почти никой не е кацал. Ако всичко е отишло за отбрана и са толкова готови както казваше Кърк, на алконите много години щеше да им бъде интересен живота.
Вечерта като се срещнаха четиримата, Кърк Марх се държа скромно. Подари на Лун светлинен меч с разрешение на майка му и след одобрително кимване на Дарт Клин. На Дама Силана подари изключително красива кутийка от местен корал.
Тя веднага отвори кутийката, опули обезумели очи, изрева и се разрида. Кутийката се обърна и от нея падна венец от икалина, тукашна трева, която девойчетата сплитаха и носеха на китките си.
Единственото което се разбираше от думите и бе:
— Пар… Пар…
Дарт Клин загледа Кърк въпросително.
— Даде ми я агент на Махед. — Кърк се сви и окончателно заприлича на хамстер.
След малко като се успокои дама Силана започнаха въпросите към Кърк Мърх. За жалост той не знаеше много.
— Агента на Махед ми предаде венеца, назова планетата и коспорта. Толкова знаеше той, толкова. Джедая е отпътувалр с поръка да го предадатр на джедай. Казал, че джедая знае какво да го прави. Аз съм джедая и дойдохр. Търсих ученикр и доведе до тукр Силата мене.
Дама Силана с плаха надежда попита:
— Не знаят ли накъде е тръгнал? Той трябваше да е на мисия другаде?
— Може би е тръгналр по някаква следа и е стигналр до тях. От опасение от предателство не е казалр къде отива. И те не знаятр или не казватр. Дама Силана, не казватр и каква е била следата, вероятно пари или оръжие. Не знам. Може да е преследвал някого, може да е бягал от нещо. Не е бил на Махед. Само два дни на орбитален порт. Предчувствалр е нещо лошо, затова е поръчалр да предадатр венеца. Били са двама. Това знамр.
Дарт Клин го гледаше втренчено и отсече:
— Това знае!
— „ПредТиИстинаСамоМожеДартКлинВеликТъмен“.
— Тъмен??? — Дама Силана пак избухна в сълзи.
Дарт Клин погледна Кърк Мърх с изпепеляващ поглед и той се сви още повече.
— Дама Силана, не се безпокойте! Това е само титла.
— Знам какво означава тази титла. Знам.
— Това което не знаеш, дете, е че съм лош само когато искам. Към тебе и към Лун съм добър. Обичам ви. Аз съм един грохнал, умиращ старец. Вие сте моето семейство. Моята надежда.
— Ти ще погубиш Лунгрен. Той е малък. Не искам да е тъмен, не искам!
— Аз само го уча да пише. Какво ще напише решава САМ.
ПЪТЯТ НА КЪРК МЪРХ
Трите дни на Кърк Мърх изтекоха бързо в догадки и съмнения. Дори и без насилие Лун искаше да го последва заедно с майка си. Дарт Клин нямаше работа тук, както нямаше работа и другаде. Все пак не искаше да си даде ученика. Негов си беше. Нека Мърх си намери някой хамстер. Нямаше сили да задържи Лун или да го възпре, затова щеше да тръгне с него по следите на баща му, както го примамваше Кърк Мърх. Трябваше само да се разберат, че Лун е негов ученик.
Разговора помежду им бе лаконичен и Кърк Мърх прие без уговорки. Държеше повече на собствената си мисия и ако нещо не и пречеше много го приемаше поне за сега. Той не беше във възторг от перспективата да се изправи срещу Дарт Клин. Не беше готов за такъв сблъсък с олицетворението на тъмната страна колкото и жалко да изглеждаше от страни. Това което бе чувал му стигаше и не желаеше новата страница на борбата със злото да бъде написана точно на неговата кожа.
Лун не чувстваше противоречие в себе си. В Дарт Клин и в Кърк Мърх силата имаше светла и тъмна страна. Когато Кърк говореше за поробителите на неговия свят въпреки цялата си вяра в светлата страна тъмната напираше отчаяно и го прогаряше отвътре. Дарт Клин с особено удоволствие говореше с него на тази тема и се радваше да гледа как от хамстерската глава извираше буйна тъмна река, галеше тъмните му мисли които разцъфваха и раждаха все по-демонични стратегии за бъдеща борба. Толкова зверски и изродени от злоба и омраза идеи дори той не срещаше всеки ден. Жалко, че Мърх не му е ученик. Какъв ти ученик? Беше готов, изпечен изверг, който в името на светли идеи можеше да почерни половината галактика. Само вярата му, че всичко е със силата на светлата страна бе несломима. Дарт Клин не се заяждаше за дреболии като вярата например. Другите мисли на Мърх му стигаха да блаженства с мисълта, че много зло се къпе в светли идеи за да пусне отровните си семена и вгорчи бъдещето на много поколения и раси. Май пак идват добри времена. Като гледаше този джедай на светлата страна се чудеше как ли би изглеждал злодей от тъмната и душата му преливаше от мрачни предчувствия и ужас — най-гадните мисли споходили го за негова радост.