— Ето ме и мене — каза Минцлаф и седна на мястото си.
Ламот го погледна изпитателно.
— Ако се не лъжа, лицето ви изразява още по-голяма обърканост, отколкото преди.
— Присмивате ли ми се?
— Не.
Минцлаф се засмя злобно.
— Директорът на Туристическия съюз не бе в бюрото си. Запитах един от служителите откога професор Минцлаф е в Давос.
— И какво ви отговориха?
— Мога ли преди това да ви задам един въпрос?
— Моля.
— Напълно ли сте сигурен, че ние с вас пристигнахме тук едва преди един час?
— Мога да ви се закълна в това — каза баронът.
— Въпреки всичко ние двамата дълбоко се заблуждаваме. Не е вярно, че току-що съм пристигнал в Давос. Тук съм повече от една седмица! — Минцлаф сбърчи чело. — Най-любезно и подробно ме осведомиха. Така например се оказа, че аз живея в грандхотел „Белведере“. Имам на разположение стая с баня и балкон с южно изложение.
— Но това е чудесно!
— През деня правя излети с шейна до романтично отдалечени местности, там закусвам на сняг и слънце и при желание се фотографирам. Щом поискам да бъда сам, за да размишлявам на спокойствие, разполагам с безплатни билети за въжената линия и оттам мога да предприемам самотни странствания със ски.
— Какво повече искате? — полита баронът. — Хората са се погрижили наистина както трябва.
— Вечер съм канен на много места. Тъй като тукашните образовани кръгове проявявали жив интерес към изкуството. А освен това се ползвам със славата на отличен събеседник.
— Каква приятна изненада! — каза баронът. — И какво смятате да правите сега?
— Още не зная точно. Но ако всичко това не е лъжа, възнамерявам да отида в грандхотела и да направя на място посещение на самия себе си, като при това използвам случая да ударя една плесница на някого!
— Не бива да правите това! Тъкмо вие не бива да го правите!
— Защо?
— Защото, като призван изследовател на комичното, на остроумието и на хумора, имате тежката задача да се издигнете над положението.
— Искате прекалено много от мене! — Минцлаф почука известно време с показалеца си по ръба на масата. — Трябва да знаете, че…
— Че тъй като сте поканен от Давоския Туристически съюз, имате съвсем малко пари в себе си. — Баронът го потупа по рамото. — Ако сега се втурнете в Туристическия съюз и посветите директора в положението, ще развалите удоволствието както за себе си, така и за мене. Представете си само колко весело ще бъде, когато ние с вас седнем в сряда сред зрителите в курортното казино, горе, в големия салон, и заслушаме блестящото изложение на вашето второ Аз!
— Обаче…
— Никакво обаче! — заяви Ламот категорично. — Щом като аз съм фокусник, парите не играят никаква роля. Можете да се настаните в най-елегантния хотел — аз ще направя магия на портмонето ви за каквато искате сума.
Той му подаде ръка над масата.
Минцлаф я стисна.
— Приемам предложението ви!
— Браво!
— Смятат ли се омагьосаните пари за фалшиви?
— Естествено.
— Не можете ли да направите магия за редовни пари?
— Дали парите са редовни, или не, зависи от това кой ги произвежда. Ако са печатани или сечени от държавата, те са редовни.
— Но така излиза, че вие сте Фалшификатор на пари.
— Аз? Как така?
— Имате ли разрешително да произвеждате пари?
— Аз нямам нужда от разрешително. Понеже не съм поданик на никоя държава и не съм подвластен на никой закон.
— Правилно! — Минцлаф доволно потри ръце. — Обичам, когато дори в необикновените неща има някакъв порядък. Винаги мечтая и за двете: за необикновени неща и за порядък.
— Това ми е известно — каза баронът.
— Тогава импровизираната комедия може да започне!
— След като си намерим квартира и вечеряме, ще се опитаме да направим кратко запознанство с мнимия господин Минцлаф. Вярвам, че това няма много да ни затрудни.
— Любопитен съм да разбера как изглеждам.
Баронът даде знак на келнерката и плати. След това излязоха. Холандците и англичаните край билярдната маса все така играеха.
Навън се бе стъмнило. Фенерите бяха запалени. Улиците изглеждаха съвсем безлюдни. Хотелите и пансионите бяха накичени с дългите трепкащи гирлянди на осветените прозорци. Навярно посетителите се преобличаха за вечеря.
Снегът ядно скърцаше под краката им. Бе толкова студено, че ноздрите замръзваха отвътре.
— Преди да сме забравили! — каза изведнъж баронът. — Как ще трябва да ви наричам отсега?