— Така стоят нещата! — повтори Ламот подигравателно. — Господин професорът, за съжаление, няма време за сълзи и смях, понеже трябва да пише книги върху тези и други подобни досадни човешки привички. — Той се засмя на себе си. — А може би ще успеем да убедим господина, който ще изнесе в сряда лекция от ваше име, да ви отнеме не само името, но и мисленето, и писането на книги! Тогава ще можете безгрижно да се посветите отново на скъпоценния си личен живот, господин доктор Йеневайн!
— Съвсем забравих за онзи мошеник! — каза Минцлаф. — Къде ще го намерим?
— Ще ми достави голямо удоволствие да запозная господата! — отговори баронът. — Хайде, елате с мене, вие, атлете на духа!