Ето! Един захаросан пъпеш се търкулна от главата на някакъв важен минувач! Гладен ли беше вятърът? Минувачът затича в тръс. Какво би станало, помисли си Минцлаф, ако след всички тези крайно неприятни скокове минувачът намереше шапката си и установеше, че някакво невидимо същество е отхапало част от периферията й?
Минцлаф протегна крака. Колко хубав, колко невероятно хубав е този живот, човек навярно разбира едва след като узнае колко ужасен, как шеметно ужасен е същият този живот!
Но ето, че някой седна на масата до Минцлаф.
В такъв миг на проникновение! Бе някакъв мъж с размери на гардероб, черната му коса бе гладко пригладена назад, а над устните му се извиваха онези елегантни мустачки, каквито най-често могат да се срещнат в Южна Америка или по филмите. Минцлаф бързо протегна ръка към „Минцлафовата система“, сгъна я и грижливо я постави във вътрешния джоб на сакото си. Реши незабавно да напусне чайната.
Непознатият, изглежда, дори не чувстваше, че пречи. Поръча си нещо за пиене, потърка брадата си с ръка, разгледа маникюра на ноктите си, издуха някаква прашинка от съвсем новия си костюм и известно време остана замислен. После се наведе над масата и попита:
— Имате ли в себе си огледало?
Минцлаф поклати глава и каза ненужно високо:
— Не!
— Жалко — отвърна непознатият. — Трябва да ви кажа, че само преди половин час имах чудесна дълга брада. Фризьорът даже малко се ядоса, а младото момиче, което подрязваше ноктите ми, дори намери, че изглеждам невъзможно.
Минцлаф замълча и с горчивина помисли: „Положението не се е променило много!“
Тогава непознатият се изсмя.
Изкуствоведът недоверчиво вдигна поглед. В този момент към тях се приближи келнерката и сервира на новия посетител. Преди още Минцлаф да каже, че иска да плати, тя отмина.
Непознатият отпи една глътка, обърна се към оскърбения си съсед и приятелски каза:
— Извинете ме, че се изсмях. Но считам за необходимо да ви съобщя своевременно, че умея да чета чужди мисли.
Минцлаф погледна за първи път другия в лицето и се изчерви. Мъжът имаше големи, великолепни очи, с поглед, на който трудно можеше да се устои. Минцлаф се смути. „Способността да се четат чужди мисли представлява крайно непочтен талант!“ — помисли той.
Тогава непознатият отговори, сякаш събеседникът му не само бе помислил това изречение, а го бе произнесъл ясно и отчетливо:
— До известна степен сте прав. Впрочем за един талант може да се мисли какво ли не, но човек просто го притежава и толкова! Нито може да го захвърли, нито да го изгори или да го подари на някого! Талантът не е брада.
Силен страх обхвана Минцлаф. Що за човек бе този непознат? Откъде идваше? Съществуваше ли изобщо телепатия с такава сила? И то между двама напълно непознати хора? Най-добре би сторил да плати и по-скоро да се маха оттук!
— Останете — каза непознатият. — Мисълта, че съм ви прогонил, ще ми е крайно неприятна. Останете! Направете ми това удоволствие! — И без да дочака отговор, продължи: — Казвам се Ламот. Барон Ламот.
Минцлаф се поклони и каза името си. „Съвсем глупаво е човек да си отваря устата при това положение — помисли си сега. — Та той знае какво ще кажеш, преди още да си произвел съответните звукови вълни!“
Барон Ламот кимна замислено и каза:
— Въпреки това разговор, в който само единият си отваря устата, е малко абсурден. Пък и подобно нещо в един локал се набива на очи, а пък аз, честно казано, за нищо на света не бих искал моят — ще си послужа с вашите мисли — непочтен талант да стане известен и на други хора. — Той млъкна за миг. — Искахте да си помислите нещо? — каза той. — Изкажете го спокойно!
— Имам един въпрос към вас.
— Моля?
— Да не би, без сам да подозирам, да съм някакъв необикновено силен телепатичен медиум?
— Не, драги господине.
— Но ако вашият талант наистина не се спира пред никого…
— Пред никого, драги господине.
Минцлаф прокара длан пред очите си:
— Но това е просто невероятно! — Той снижи глас. — Това е грандиозно! Вие бихте могли за кратко време да завладеете борсите на всички континенти, да станете милионер или просто да изкорените чумата на банковите спекулации? Бихте могли да станете най-гениалният дипломат на страната си или безпогрешен криминалист!
— Дори бих могъл да излизам на сцената в кабаре — каза баронът. — Знам това. Но виждате ли, аз не желая. Намирам, че е твърде низко да трупаш слава или пари от онова, което другите страхливо премълчават. Освен това самият аз притежавам много пари, и изглежда, прекалено малко честолюбие. Имам достатъчно имения с езера, гори и дивеч. Така че дори скуката не може да ме убеди да стана гений, милиардер или нещо по-лошо.